За моя изненада, вместо да ми се скара пак, тя казва, че ще дойде с мен до мястото. На другия ден ставаме рано, отиваме там, момичето се появява, но тя не го вижда. Майка ме моли да го попитам за баща ми. Не разбирам въпроса, но изпълнявам молбата й: и тогава за пръв път чувам „гласа“. Момичето не движи устните си, но знам, че разговаря с мен. Казва, че баща ми е много добре, възнаграден е за преживените на земята страдания и ни закриля. Съветва ме да припомня на майка ми историята с печката. Предавам й това, което съм чул, а тя започва да плаче. Казва, че най-голямото желание на баща ми, докато бил жив, било да си има печка заради преживяното през войната. Момичето ми поръчва следващия път, когато мина оттук, да завържа на един малък храст парче плат и да си пожелая нещо.
Виденията ми продължават цяла година. Майка ми споделя с най-доверените си приятелки, те споделят с други приятелки и скоро малкият храст е покрит с вързани за клоните му парцалчета. Всичко се прави в пълна тайна: жените разпитват за починалите си близки, аз чувам отговорите на „гласа“ и предавам съобщенията. В повечето случаи всички са добре — само на два пъти момичето помоли цялата групичка да отиде на близкия хълм и в мига, когато изгрее слънцето, да се помоли мислено за душите на тези хора. Жените ми казват, че понякога изпадам в транс, падам на земята, говоря несвързани неща, но аз самият никога нищо не помня. Знам само кога точно ще изпадна в транс: усещам горещ вятър и виждам светещи кълба около себе си.
Ала един ден, когато водя поредната група на среща с момичето, кордон от полицаи препречва пътя ни. Жените протестират, викат, но не успяват да преминат през кордона. Отвеждат ме в училището, където директорът ми съобщава, че съм изключен поради подстрекателство към бунт и подклаждане на суеверия.
На връщане забелязвам, че храстът е изкоренен, а парцалчетата — разпръснати по земята. Сядам и заплаквам, защото тук съм прекарал най-щастливите дни в живота си. В този миг момичето отново се появява. Успокоява ме с думите, че всичко е било програмирано, включително и изкореняването на храста. Добавя, че от този миг насетне ще ме придружава до края на живота ми и винаги ще ми казва какво трябва да правя.
— Никога ли не ти е споменала как се казва? — пита един от просяците.
— Никога. Но няма значение: важното е, че я чувам, когато ми говори.
— Ще можем ли сега да научим нещо за нашите мъртви?
— Не. Това се случваше само тогава, сега мисията ми е друга. Мога ли да продължа разказа си?
— Трябва да го продължиш — намесвам се аз. — Но първо искам да ти кажа нещо. В Югозападна Франция има един град, Лурд, където преди много години една млада пастирка видяла момиче, което отговаря на твоето описание.
— Не е вярно — подхвърля един стар просяк с метален крак. — Тази пастирка, която се казва Бернадет, е видяла Света Богородица.
— Тъй като съм написал книга за виденията, наложи ми се да проуча задълбочено въпроса — отговарям аз. — Изчел съм всичко, което е било публикувано в края на деветнайсети век, имах достъп до показанията, които Бернадет е дала пред полицията, Църквата, учените. Никъде тя не твърди, че е видяла жена: повтаря, че е било „малко момиче“. До края на живота си е повтаряла това и силно се разгневила, когато видяла сложената в пещерата статуя. Според нея тя изобщо не приличала на видението — Бернадет е видяла дете, а не жена. Въпреки това Църквата си присвоила тази история, виденията, мястото, отъждествила образа с майката на Исус и истината била забравена. Когато една лъжа бъде повторена много пъти, хората започват да я възприемат като истина. Единствената разлика е в това, че въпросното „малко момиче“, както настоявала да го нарича Бернадет, казало името си.
— И кое е то? — запитва ме Михаил.
— „Аз съм Непорочното зачатие“. Което всъщност не е истинско име като например Беатрис, Мария, Изабел. То е описало себе си като факт, като събитие, което бихме могли да преведем като „аз съм рождението без секс“. Продължи, моля те, твоята история.
— Преди той да продължи историята си, мога ли да те попитам нещо? — намесва се един просяк, който е приблизително на моите години. — Преди малко каза, че си написал книга: какво е заглавието й?