— Но в днешно време никой не може да пътува цял живот.
— Не можем да пътуваме физически. Но можем да го осъществим духовно. Да отиваме все по-далеч, да се дистанцираме от личната си история, от това, което ни задължават да бъдем.
— И какво трябва да направим, за да се освободим от тази история, която са ни разказали?
— Да я повторим на глас с всичките й подробности. И докато разказваме, ще се сбогуваме с това, което сме били, и — ти самата ще се убедиш, ако опиташ — ще освободим пространство за един нов, непознат свят. Трябва да повтаряме тази отминала история много пъти, докато тя престане да означава нещо за нас.
— Само това ли?
— Остава още една подробност: докато пространствата постепенно се изпразват, трябва бързо да ги запълваме, макар и временно, в противен случай ще изпитваме чувство на празнота.
— Как да ги запълваме?
— С най-различни истории, случки, които не сме се осмелили или не сме искали да преживеем. Така ще се променим. Така любовта ще стане по-силна. А когато любовта става по-силна, и ние ставаме по-силни.
— Но по този начин няма ли да изгубим някои важни неща?
— Никога. Важните неща винаги остават — отминават само нещата, които сме считали за важни, а всъщност са били безполезни, като например измамното чувство, че имаме власт над Енергията на любовта.
Старецът казва на Естер, че времето й е изтекло и че трябва да приеме други хора. Колкото и да настоявам, той не се съгласява, непреклонен е, но обещава на Естер да й разкрие още неща, ако тя някога се върне.
Естер остава в Алма Ата още една седмица и обещава да се върне. През това време аз й разказвам много пъти моята история, а тя ми разказва много пъти живота си. Накрая разбираме, че старецът е прав, освобождаваме се от нещо, става ни по-леко, макар и да не можем да твърдим, че сме по-щастливи.
Старецът обаче ни е дал един съвет: да запълваме бързо празното пространство. Преди да тръгне, Естер ме пита дали не искам да пътувам до Франция, за да продължим процеса на забравянето. Нямало с кого да споделя тези неща, не можела да разговаря с мъжа си, не се доверявала на хората, с които работела; нуждаела се от някой външен човек, дошъл отдалеч, който никога не е участвал в нейната лична история до този момент.
Съгласявам се и едва в този миг споменавам за предсказанието на гласа. Добавям, че не знам езика и че единственото нещо, което умея да правя, е да се грижа за овце и за бензиностанции.
На летището Естер поисква от мен да се запише на интензивен курс по френски. Питам я защо ме е поканила да отида с нея. Тя повтаря отново онова, което вече ми е казала, признавайки, че се бои от празното пространство, освободило се, след като е забравила за личната си история. Опасява се, че миналото ще нахлуе с още по-голяма сила отпреди и тя вече няма да може да се освободи от него. Моли ме да не се безпокоя за билета и визата, тъй като лично ще се погрижи за всичко. Преди да мине през паспортния контрол, тя ме поглежда с усмивка и казва, че също ме е чакала, без да си дава сметка: тези дни са били най-радостните в живота й през последните три години.
Започвам да работя нощем като бодигард в един стриптийз бар, а през деня усилено уча френски. За мое учудване пристъпите намаляват, но и видението изчезва. Казвам на майка ми за предложението да отида във Франция, а тя отговаря, че съм много наивен и че тази жена никога повече няма да ме потърси.
Една година по-късно Естер отново идва в Алма Ата: войната, която всички очакваха, вече бе избухнала. Някой друг публикувал статия за тайните американски бази, но интервюто със стария номад имало голям успех и сега списанието искало обширен репортаж за отмирането на номадския начин на живот. Освен това, добавя тя, отдавна не разказвам истории на никого и отново ме обзема депресия. Помагам й да установи контакт с малкото племена, които все още пътуват, да се запознае с традицията тенгри и с местните магьосници. Говоря свободно френски. По време на една вечеря тя ми дава да попълня документите за консулството, издейства ми виза, купува ми билет и пристигам в Париж. И тя, и аз забелязваме, че колкото повече изпразваме главите си от преживените истории, толкова по-голямо пространство се разкрива пред всеки от нас, ставаме по-смели, рискуваме повече, действаме правилно или неправилно, но важното е, че действаме. Изживяваме дните си по-пълноценно и времето тече по-бавно.