— Освен това знам какво правите тук.
Дали не беше приятел на Михаил? Или служител на тайната полиция, който ме следеше?
— И какво правя тук?
— Същото, което и аз, откакто съм тръгнал от Истанбул: следвам Пътя на коприната.
Въздъхнах с облекчение. И реших да продължа разговора.
— Пеша? Доколкото разбирам, възнамерявате да пресечете цяла Азия.
— Нуждаех се от това. Бях неудовлетворен от живота си — имам пари, жена, деца, собственик съм на фабрика за чорапи в Ротердам. Известно време знаех за какво се боря — за да осигуря стабилност на семейството си. Проблемът е, че вече не знам. Всичко, което по-рано ме радваше, сега ми е скучно, дразни ме. В името на брака си, в името на любовта към децата си, а и за да си възвърна ентусиазма за работа, реших да си дам два месеца отпуск и да погледна живота си отстрани. И това започва да дава резултат.
— През последните месеци и аз правя същото. Има ли много поклонници?
— Много. Страшно много. Има обаче проблеми със сигурността, тъй като някои страни са в много сложно политическо положение и мразят западноевропейците. Но хората се оправят някак си: мисля, че във всички епохи към поклонниците са проявявали уважение, стига те да докажат, че не са шпиони. Но доколкото разбирам, вашата цел е друга. Какво правите в Алма Ата?
— Същото, което и вие — дойдох, за да извървя един път. И вие ли не можете да спите?
— Току-що се събудих. Колкото по-рано тръгна, толкова по-големи шансове имам да пристигна в най-близкия град. В противен случай ще трябва да прекарам нощта на открито в степта, където вятърът никога не спира.
— На добър път тогава!
— Останете още малко, имам нужда да разговарям, да споделя преживяното. Повечето от поклонниците не говорят английски.
И той започна да ми разказва живота си, докато аз се опитвах да си спомня какво знам за древния търговски Път на коприната, който свързвал Европа със страните от Изтока. Най-използваният път тръгвал от Бейрут, минавал през Антиохия и стигал до брега на Жълтата река в Китай, но в Централна Азия образувал нещо като мрежа, разклонявал се в много посоки, което позволило създаването на тържища, по-късно прераснали в градове. Градовете били разрушавани от вражески племена, възстановявани от жителите си, отново разрушавани и отново изграждани. И въпреки че през тях преминавало абсолютно всичко — злато, екзотични животни, слонова кост, семена, политически идеи, тълпи от бежанци, търсещи спасение от гражданските войни, въоръжени бандити, отряди от наемници, които пазели керваните, — коприната била най-редкият и най-търсеният продукт. Именно посредством едно разклонение на този път будизмът бил пренесен от Китай в Индия.
— Тръгнах от Антиохия само с двеста долара — каза холандецът, след като ми бе описал планини, пейзажи, екзотични племена, постоянни проблеми с патрули и полицаи в различните страни. — Не знам дали схващате какво искам да кажа, но изпитвах нужда да разбера дали мога отново да стана самия себе си.
— Схващам много по-добре, отколкото си мислите.
— Бях принуден да прося, да се моля. За мое учудване хората бяха много по-щедри, отколкото съм си представял.
Да проси? Огледах внимателно раницата и дрехите му в търсене на символа на „племето“, но не открих нищо.
— Били ли сте някога в един арменски ресторант в Париж?
— Бил съм в много арменски ресторанти, но не и в Париж.
— Познавате ли човек на име Михаил?
— Това име е много разпространено тук. Може и да съм го срещал, но не си спомням, така че за съжаление не мога да ви помогна.
— Не става дума за помощ. Изненадан съм от някои съвпадения. Изглежда, много хора на най-различни места по света в определен момент осъзнават едно и също нещо и действат по сходен начин.
— Когато тръгваме на подобно пътешествие, първото ни усещане е, че никога няма да стигнем до крайната точка. Второто ни усещане е, че се чувстваме несигурни, изоставени и денонощно се питаме дали да не се откажем. Но ако човек издържи една седмица, ще стигне до края.
— Моето поклонение досега беше по улиците на един и същи град, едва вчера пристигнах на различно място. Мога ли да ви благословя?
Той ме погледна особено.
— Не пътувам от религиозни съображения. Да не би да сте свещеник?
— Не съм свещеник, но почувствах, че трябва да ви благословя. Както ви е известно, някои неща не се подчиняват на логиката.
Холандецът на име Ян, когото никога повече нямаше да срещна в този живот, наведе глава и затвори очи. Положих ръцете си на раменете му и на родния си език — който той никога не би могъл да разбере — се помолих да достигне успешно до крайната си цел и да остави по Пътя на коприната тъгата и усещането, че животът е безсмислен, а също така да се върне при семейството си с пречистена душа и светлина в очите.