Вдигнах глава от рамото й и я погледнах.
— А ти обичаш ли го?
— Обичах го.
— Продължаваш ли да го обичаш?
— Мислиш ли, че е възможно? Мислиш ли, че ако обичах друг мъж, щях да остана тук, след като разбрах, че ще дойдеш?
— Не. Мисля, че цяла сутрин си чакала вратата да се отвори.
— Защо тогава ми задаваш глупави въпроси?
От неувереност, помислих си аз. Чудесно е, че се бе опитала отново да срещне любовта.
— Бременна съм.
Светът сякаш се срина върху главата ми, но това усещане продължи само миг.
— От Дос ли?
— Не. От някой, който дойде и си отиде.
Засмях се, макар и със свито сърце.
— В края на краищата човек наистина няма особено с какво да си запълва времето в това затънтено място — подхвърлих аз.
— Мястото не е затънтено — каза Естер, като също се засмя.
— Може би все пак е време да се върнеш в Париж. Обаждаха ми се от работата ти да ме питат къде биха могли да те открият. Искат да направиш репортаж за ежедневието на един патрул на НАТО в Афганистан. Трябва да им кажеш, че не можеш.
— Защо да не мога?
— Но ти си бременна! Нима искаш бебето да поеме отсега отрицателната енергия на една война?
— Бебето? Мислиш ли, че то ще ми попречи да работя? А и не виждам защо се безпокоиш, след като не си допринесъл с нищо за това!
— Не съм допринесъл ли? Та нали заради мен дойде да живееш тук? Или смяташ, че е малко?
Тя извади от джоба на бялата си рокля парче плат, изцапано с кръв, и ми го даде, а очите й плуваха в сълзи.
— За теб е. Така ми липсваха нашите кавги!
— Помоли Михаил да намери още един кон.
Изправих се, сложих ръце на раменете й и я благослових така, както бяха благословили и мен.
Бележка на автора
Захир се роди по време на моето собствено странстване по този свят между януари и юни 2004 г. Части от тази книга са написани в Париж, Сен Мартен (Франция), Мадрид, Барселона (Испания), Амстердам (Холандия), докато пътувах из Белгия, в Алма Ата и в степта (Казахстан).
Искам да благодаря на моите издатели Ан и Ален Кариер, които се нагърбиха да съберат цялата информация относно френските закони, цитирани в книгата.
За пръв път прочетох за Банката за услуги в книгата на Том Улф Кладата на суетите. Книгата, която Естер прочита и в която е разказана историята на Фриц и Ханс в Токио, е Исмаил на Даниъл Куин. Мистикът, когото Мари цитира, когато изтъква колко е важно винаги да проявяваме бдителност, е Кенан Рифай. Повечето от диалозите на парижкото „племе“ ми бяха предадени от членове на подобни младежки групи. Някои от тях са публикували текстовете си в интернет, но авторството им не може да бъде установено.
Стиховете, които главният герой е научил в детството си и които си припомня в болницата (Когато нежеланата от хората пристигне…), са част от поемата Бъдни вечер на бразилския писател Мануел Бандейра. Някои от коментарите на Мари веднага след сцената, в която главният герой отива на гарата, за да посрещне актьора, се родиха по време на един разговор с шведската актриса Агнета Сьодин. Въпреки че концепцията за забравянето на личната история е залегнала в много инициационни традиции, тя е на Карлос Кастанеда. Законът на Янте е изложен от датския писател Аксел Сандемусе в новелата му Един бежанец надхвърля собствените си възможности.
Двама души — Дмитрий Воскобойников и Евгения Доцук, — с чието приятелство се гордея, ми помогнаха във всички постъпки, които трябваше да предприема, за да посетя Казахстан.
В Алма Ата имах възможността да срещна Имангали Тасмагамбетов, автор на книгата Кентаврите на великата степ и голям познавач на местната култура, който ми даде ценна информация за политическата и културната ситуация в Казахстан както в миналото, така и в настоящето. Благодаря и на президента на републиката Нурсултан Назърбаев за топлото посрещане, като използвам случая да го поздравя за това, че не продължи ядрените опити в своята страна, въпреки че разполагаше с цялата необходима технология за целта, и взе решение да ликвидира ядрения арсенал.
И накрая трябва да кажа, че дължа голяма част от моите прекрасни преживявания в степта на трима души, които ме придружаваха и които проявиха голямо търпение: Кай-сар Алимкулов, Дос (Досбол Касимов), художник с голям талант, който ме вдъхнови за създаването на героя със същото име, появяващ се в края на книгата, и Мари Немировская, отначало само моя преводачка, а малко по-късно и моя приятелка.