„Значи затова искаше да се погрижи за змията — помисли си Теа. — И затова имаше рисунки на плоски червеи в тетрадката си.“
— И е толкова сладък — промърмори Селена. — Срамежлив е с момичетата и почти не разговаря с тях. Никоя от нас не е постигнала какъвто и да е успех с него.
— Това е така, защото нямате правилния подход — отбеляза Блейс с леко премрежен поглед.
Стомахът на Теа се преобърна и почувства остро главоболие. В следващия момент направи единственото, което й дойде наум.
— Блейс — рече тя и погледна братовчедка си право в очите, отправяйки й открита молба. — Блейс, слушай. Никога не съм те молила за нещо, нали? Но сега ще го сторя. Искам да оставиш Ерик на мира. Направи това за мен? В името на Единството.
Блейс притвори бавно очи и отпи голяма глътка от студения си чай.
— Теа, защо си толкова ядосана?
— Не съм ядосана.
— Не знаех, че те е грижа за него.
— Не е вярно. Искам да кажа… изобщо не ми пука за него. Но се притеснявам за теб, за всички нас. Мисля… — Теа нямаше намерение да каже това, което каза, но думите сами се изляха от устата й: — Мисля, че е възможно той да подозира нещо за нас. Тази сутрин ми каза, че изглеждам много по-различно от останалите момичета… — В следващия момент реши, че не е разумно да им разкаже как Ерик се е досетил, че го е излекувала. Това щеше да е много опасно, особено имайки предвид, че Вивиан и Селена можеха да се разприказват.
Зениците на Блейс се бяха разширили.
— Искаш да кажеш… Смяташ, че той е медиум?
— Не, не. — Теа знаеше, че той не е такъв. Беше влязла в ума му и знаеше, Ерик не произхождаше от някое изгубено семейство на вещици. Нямаше никакви способности. Беше толкова човек, колкото змията си беше змия.
— Добре тогава — каза Блейс и се подсмихна. — Той просто смята, че си различна, а това не е нещо, за което трябва да се притесняваме. Ние това и искаме, да мислят, че сме различни.
Блейс не я разбра, а и Теа не можеше да й обясни нищо повече. Не и без да нагази в прекалено дълбоки води.
— И така, ако нямаш нищо против, просто приеми, че съм предявила права над него — каза Блейс любезно. — А сега да видим какво ще правим с момчетата на танците. Като начало мисля, че трябва да пролеем кръвта им.
— Да пролеем какво? — рече Дани, надигайки се от стола си.
— Само малко — каза Блейс нехайно. — Това ще бъде изключително важно за някои от магиите, които можем да решим да направим по-късно.
— Ами успех тогава — каза Дани. — Между другото, хората не обичат да проливат кръвта им. Това ги плаши.
Блейс леко се усмихна.
— Не мисля така — каза тя. — Ти още не ги разбираш тези работи. Ако го правиш както трябва, няма проблем. Те наистина се плашат, понякога се шокират и все пак продължават да се връщат за още.
Самата Дани изглеждаше шокирана, но въпреки това гледаше Блейс като хипнотизирана.
— Но защо искаш да ги нараняваш?
— Просто правим това, което е в природата ни — измърка Блейс.
„Не ме интересува — мислеше си Теа. — Не е моя работа.“
Но въпреки това се чу да казва:
— Не! — Тя се взираше в купчината салфетки, смачкани в ръката й. С крайчеца на окото си виждаше раздразненото изражение на Блейс. Другите може би не разбираха на какво Теа казваше „не“, но Блейс със сигурност беше наясно.
— Попитах те дали го искаш — рече тя. — И отговорът ти беше „не“. Сега какво, да не си промени решението? Искаш ли да си поиграеш с него или не?
Теа се взираше в салфетките. Какво можеше да отговори? „Не мога да кажа нищо, защото съм уплашена? Защото тази сутрин между двама ни се случи нещо и не знам какво е то? Защото ако продължа да го виждам, имам чувството, че може да наруша Закона на Нощния свят. И то не този, който ни забранява да казваме на хората за съществуването ни, а онзи, който не ни позволява да се влюбваме в тях…“
„Не ставай глупава — каза си Теа. — Това изобщо не е вярно. Ти просто искаш да го предпазиш да не свърши като Ранди Марик.“
— Премислих и го искам за себе си — заяви тя на глас.
— И смяташ да си поиграеш с него?
— Да, ще си поиграя с него.
— Е, поздравления тогава. — Вместо да се ядоса, Блейс се усмихна. — Малката ми братовчедка най-накрая порасна.
— О, моля те. — Теа я погледна с укор. Тя и Блейс бяха родени в два съседни дни — Блейс минута преди полунощ, а Теа минута след. Това беше друга причина да са така свързани, но Теа мразеше, когато Блейс се правеше на по-голяма.