— Изглеждаш добре.
Костюмът му беше светлокафяв, свободен и удобен.
— Аз ли? Ти си тази, която изглежда добре. Искам да кажа, изглеждаш направо прекрасно. С тази рокля косата ти блести като злато. — После Ерик сведе поглед надолу, сякаш търсеше извинение за нещо. — Боя се, че не ходя често на танци.
— Така ли? — Теа беше чувала момичетата да говорят за него в училище. Сякаш всички го харесваха и искаха да бъдат близки с него.
— Да, доста съм зает. Нали знаеш, работа, спорт… — И после добави тихо: — И обикновено си блъскам главата какво да кажа, когато съм с момиче.
„Странно, това никога не е било проблем, когато си с мен“, помисли си Теа. И сетне забеляза, че Ерик оглежда магазина.
— На баба ми е. Продава най-различни неща от цял свят. — Тя го гледаше изпитателно. Това беше важен тест. Ако той, който беше обикновен човек, вярваше в тези неща, това означаваше, че или не е добре с главата, или е опасно близо до истината.
— Много интересно — излъга Ерик за нейно облекчение. — Според мен… — продължи той, очевидно мъчейки се да намери учтив начин да коментира вуду куклите и магическите кристали — хората действително могат да въздействат на телата си, променяйки състоянието на духа си.
„Нямаш представа колко си прав“, помисли си Теа.
Чу се тропане на токчета и Блейс слезе по стълбите. Първо се появиха обувките й, после краката, обути в удобни панталони, тялото й, подчертано тук-там с блестяща червена коприна, и най-накрая раменете и лицето й. Част от тъмната й коса беше вдигната, а друга се спускаше, опасвайки лицето й с палави черни къдрици.
Теа погледна към Ерик.
Той се усмихваше на Блейс, но не по глупавия, празноглав начин, по който й се усмихваха другите момчета. Неговата усмивка беше просто учтив поздрав.
— Здравей, Блейс — каза Ерик. — Сигурно отиваш на танци? Можем да те вземем, ако имаш нужда от превоз.
Блейс се стъписа. После му хвърли гневен поглед.
— Благодаря ти, имам си кавалер. Тъкмо отивах при него. — На път към вратата тя погледна изпитателно Теа. — Имаш всичко нужно за тази вечер, нали?
Шишенцето беше в бледозелената чантичка на Теа. Тя нямаше идея как може да го напълни, но кимна в отговор.
— Добре. — Блейс излезе с плавна походка и се качи в сребристосивото порше, което беше паркирано отпред. „Колата на Кевин“, помисли си Теа, но тя добре знаеше, че Блейс нямаше да отиде да го вземе.
— Мисля, че я ядосах — каза Ерик.
— Не се притеснявай, на Блейс й харесва да е ядосана. А сега можем ли да тръгваме?
„Това е просто една среща“, повтаряше си Теа на влизане в училищната кафетерия, която беше променена до неузнаваемост. Светлините, музиката и играта от цветове на дансинга бяха някак странно вълнуващи и приканващи.
„Не съм тук да се забавлявам“, каза си Теа отново. Но кръвта й кипеше. Забеляза как Ерик се взира заговорнически в нея и разбра, че той чувства същото, което чувстваше и тя — сякаш бяха две деца, хванати за ръце на входа на някакъв невероятен карнавал.
— Ъ-ъ… трябва да те предупредя — каза Ерик. — Не мога да танцувам нищо, освен блус.
Е, страхотно. Значи щяха да танцуват блус. Но не беше ли това причината, поради която беше тук — да накара Блейс да си мисли, че е завъртяла главата на Ерик.
В този момент започна някакво бавно парче. Теа притвори за момент очи, примирявайки се със съдбата си, която не й се стори чак толкова ужасна, когато тя и Ерик застанаха на дансинга.
Терпсихора, Музо на танците, помогни ми да не се изложа. Никога преди не се беше озовавала толкова близо до момче и никога не беше танцувала под музиката на хората. Но Ерик, изглежда, не забелязваше липсата й на опит.
— Знаеш ли, не мога да повярвам — каза той. Ръцете му леко я бяха обгърнали, сякаш се страхуваше, че може да я счупи, ако я прегърне по-силно.
— Какво не можеш да повярваш?
— Ами… — Той тръсна глава. — Че съм тук с теб. Че всичко изглежда толкова просто. И че винаги ухаеш толкова хубаво.
Теа се засмя.
— Този път не съм използвала корена на Йемона — поде тя и в следващия момент й се прииска да си отхапе езика. Заля я вълна от адреналин и й се стори, че я пробождат болезнени иглички.
Полудяла ли беше? Та тя издаваше тайни магически съставки, за бога. Твърде лесно се разговаряше с него, това беше проблемът. Дори често забравяше, че той не е от нейния вид.