— Добре ли си? — попита Ерик, когато мълчанието й продължи твърде дълго. Гласът му беше загрижен.
Не, не съм добре. Страхувам се от Блейс, страхувам се и от законите на Нощния свят. А дори не знам дали всичко това си струва усилията…
— Може ли да те попитам нещо? — каза тя рязко. — Защо ме дръпна от змията?
— Защото можеше да те нападне и да те ухапе.
— Но можеше да ухапе и теб. — „Както действително се случи.“
Той се намръщи, сякаш току-що се беше сблъскал с една от неразгадаемите мистерии в живота.
— Просто реших, че опасността не е толкова голяма. Макар да знам, че това звучи глупаво.
Теа не знаеше какво да отговори. Изведнъж се беше изправила пред една неразрешима дилема. Копнееше да положи глава върху рамото на Ерик, но в същото време умът й изпращаше сигнали за тревога.
В този момент чу викове от дъното на дансинга.
— Махни се от пътя ми — викаше момче със синьо сако. — Тя ми се усмихна и аз отивам при нея.
— Тя се усмихваше на мен, глупако — отвърна друго момче със сиво сако. — Затова просто се разкарай.
Ругатни и възклицания.
— Не е вярно, на мен се усмихваше. — Още ругатни. — Затова ти се разкарай.
Последва сбиване. Няколко учители се спуснаха да въдворят ред.
Теа потърси Блейс с очи и не се изненада, когато скоро я откри. Гарнираният с червена коприна смокинг беше заобиколен от група момчета, които на свой ред бяха заобиколени от група гневни изоставени момичета.
— Може би трябва да отидем да кажем „здравей“ на Блейс — каза Теа. Искаше й се да предупреди братовчедка си за опасността от предстоящите размирици.
— Добре. Тя определено е доста популярна, както виждам.
Те успяха да си пробият път през обкръжаващата я тълпа. Блейс беше в стихията си, доволна от вниманието към нея и бъркотията наоколо.
— Чаках те час и половина, но ти така и не се появи — оплакваше се умърлушено Кевин. Той носеше безупречна бяла копринена риза и идеално ушити черни панталони. Но в очите му се четеше пълна обреченост.
— Може да си ми дал грешен адрес — каза Блейс замислено. — Не можах да намеря къщата ти. — Тя държеше за ръката високо момче с руса коса до раменете и фигура на атлет, който тренира по четири-пет часа на ден. — Както и да е, искаш ли да танцуваме?
Кевин погледна към русото момче, чието лице остана безизразно.
— Не обръщай внимание на Серджо — рече Блейс. — Той просто ми правеше компания. Искаш ли да танцуваме или не?
Кевин погледна надолу.
— Ами, да. Разбира се, че искам…
В момента, в който Блейс се откъсна от Серджо, Теа се наведе леко напред към нея.
— Моля те, не прави публични представления — прошепна тя в ухото на братовчедка си. — Вече предизвика едно сбиване.
Блейс само я погледна развеселено и хвана Кевин под ръка. Повечето от момчетата я последваха и докато тълпата се разотиваше, Теа видя Дани на една малка маса. Носеше блещукаща златна рокля и беше сама.
— Да отидем да седнем — предложи Ерик, преди Теа да успее да каже нещо. Тя го погледна с благодарност.
— Къде е Джон? — попита Теа, докато сядаха на масата.
Дани кимна към групичката момчета, която следваше Блейс.
— Всъщност нямам нищо против — каза тя спокойно, отпивайки от пунша си. — Тази вечер беше някак скучен, а освен това явно не си падам много по този вид танци.
Теа знаеше какво имаше предвид Дани. Танците по двойки на хората бяха различни от танците в кръг, които танцуваха вещиците. Там всичко беше в хармония с елементите на природата, всички танцуваха заедно, образувайки едно единно цяло.
Ерик отиде да си вземе пунш.
— Как върви с него? — попита Дани тихо, когато той се отдалечи. Тъмно кадифените й очи се взираха с любопитство в тези на Теа.
— Засега всичко е наред — каза Теа уклончиво. После погледна към дансинга. — Виждам, че Вив и Селена са тук.
— Да. Мисля, че Вивиан вече успя да напълни шишенцето си. Убоде Тайрън с карфицата на корсажа си.
— Колко находчиво — каза Теа. Вивиан носеше черна рокля, която правеше косата й да изглежда като пламък. Селена пък беше облечена в тъмнолилаво, благодарение което русата й коса изпъкваше особено ефектно. Изглежда, и двете си прекарваха страхотно.
Дани се прозя.
— Смятам скоро да си тръгвам — поде тя и изведнъж гласът й секна.