7
— Търсих те навсякъде — каза Блейс. — Трябваше да се обадя на госпожа Рос, за да разбера, че си тук. Черната й коса беше разрошена от вятъра и падаше свободно върху раменете й. Беше махнала червената си вратовръзка и горните копчета на ризата й бяха разкопчани. Страните й бяха порозовели и в очите й искреше тъмен блясък. Изглеждаше изключително красива и досущ като вещица.
Теа и Ерик се отделиха един от друг и Теа усети, че и двамата се смутиха.
— Ние просто… — поде Ерик. — Ъ-ъ… — Докато Блейс го съзерцаваше, той отново започна да разгъва синьото одеяло. — Искаш ли да разгледаш клиниката?
— Не се интересувам от животни, освен ако не са на шишчета — отвърна Блейс и огледа стаята с ръка на кръста.
Очевидно беше в прекрасно настроение.
Дланите на Теа започнаха да влажнеят. Не беше сигурна какво точно си е помислила Блейс, когато ги завари, но от нея все пак се очакваше да спечели Ерик, нали?
Погледът й случайно попадна на салфетката, с която Ерик бе избърсал кръвта от пръста си. Тя дискретно се пресегна и я смачка в ръката си.
— Значи си тръгна от танците — каза Теа на братовчедка си. — А къде е… — Всъщност кой беше кавалерът на Блейс тази вечер? Серджо? Кевин? Или някой друг?
— Нямаше танци — отвърна Блейс. — Отмениха ги. — После лицето й се промени, тя премигна чаровно и се усмихна мило. — А ти коя си, скъпа?
Розамунд, която стоеше в коридора, отстъпи крачка назад, притискайки до гърдите си Мадам Кюри. Тя не каза нито дума, но враждебните й зелени очи дори за момент не спряха да следят Блейс.
— Ъ-ъ… съжалявам — намеси се Ерик. — Това е сестра ми. Тя е… малко стеснителна.
— А, значи това е семейна черта — отбеляза Блейс. — Колко мило.
— Мисля, че е време да се прибираме — каза Теа. Искаше да говори с Ерик, но насаме, а не в присъствието на едно кисело хлапе и подозрителна вещица. Тя погледна към Ерик малко смутено и забеляза, че и той се чувства така. — Е, ще се видим в училище.
— Да. — Той изведнъж се усмихна. Знаеш ли, има още нещо, което исках да ти кажа. Ако все пак размислиш за Калифорнийския университет, можеш да посещаваш часовете по зоология. Ще ти бъдат от полза.
— Ще видим — отвърна Теа, усещайки погледа на Блейс.
— Извинявай, ако съм била груба — каза навън Блейс за известна изненада на Теа. — Но къде ли не те търсих, за да ти разкажа колко страхотно си прекарах. — Тя тръсна черната си коса с чаровна усмивка на лицето. — И колко е забавно да бъдеш кучка, когато искаш…
В отговор Теа само въздъхна и после изведнъж замръзна на мястото си.
— Блейс, колата!
Сребристосивото порше на Кевин изглеждаше така, все едно е било бомбардирано. Предната броня беше огъната навътре, вратата откъм пътническото място беше жестоко изкривена, а предното стъкло — пукнато.
— Имах малък проблем — обясни спокойно Блейс. — Но всичко вече е наред. Днес срещнах едно момче на име Люк Принс, което има мазерати. — Сетне тя погледна към Теа и добави: — Предполагам, че нямаш нищо против това, нали? Искам да кажа, да се отнасяме така към хората?
— Не, разбира се, че не. Просто не искам отново да бъда изключена.
— Не е незаконно да катастрофираш. Хайде, но ще трябва да влезеш в колата през шофьорската врата.
Тя караше без определена посока. Теа седеше мълчаливо, долавяйки изпитателните погледи, които нейната братовчедка й хвърляше от време на време.
— Е? — каза тихо Блейс накрая. — Успя ли да вземеш?
— Какво?
— Не ставай смешна.
Теа й показа смачканата салфетка в ръката си.
— Не съм пълнила шишенцето. Това е нелепо. Но използвах изобретателността си и взех достатъчно.
— Хм. — Заострените нокти на Блейс с кървавочервен лак докоснаха леко салфетката. Стресната, Теа я дръпна и тя се скъса. В ръцете си държеше само крайче от нея.
— Хей…
— Какъв е проблемът? Просто искам да я съхраня — спокойно каза Блейс. — Е, а как стоят нещата при теб?
— Добре — отвърна Теа. Ръцете й бяха влажни, но тя направи усилие гласът й да звучи хладно. — Мисля, че вече е мой — добави Теа, опитвайки се да имитира високомерните и бездушни реплики на Блейс.
— О, наистина ли? — Бяха попаднали в крайното дясно платно и колата бавно пълзеше в задръстването. Под светлината на неоновите лампи Теа видя на устните на Блейс да трепва загадъчната полуусмивка. — А какво беше това за Калифорнийския университет?