— Нищо. Той смята да учи там и, разбира се, му се иска да бъда с него.
— Той вече мисли за вашето бъдеще. Ето на това му се казва бърза работа. Поздравления!
На Теа не й хареса начина, по който го каза. Повече от всякога й се искаше да защити Ерик, но не беше сигурна точно как. Всичко зависеше от това докъде се простираха подозренията на братовчедка й.
— Знаеш ли — продължи Блейс, сякаш унесена в спомени, — момчетата са толкова забавни. Всички те на пръв поглед са различни, но в крайна сметка до един приличат на балони. И когато попаднат изцяло под твоя власт, сякаш се чува един звук подобен на пукване. Като на въздушен мехур.
Теа преглътна, взирайки се в големия златен лъв пред сградата на MGM грандхотел. Зелените му очи й напомниха за тези на Ерик.
— Нима? Много интересно.
— О, да, наистина е така. А след това пукване те просто рухват вътрешно и, разбира се, стават съвършено безполезни. Като елен, който е твърде стар, за да се размножава. Край с тях!
— Добре казано.
— Знаеш ли, мисля, че Ерик е готов за това пукване. Той вече е влюбен в теб, това е очевидно. И мисля, че е време да чуем познатия звук.
Теа седеше неподвижно на седалката. Момиче вампир с рокля, върху която беше избродирана черна роза, мина покрай чакащите коли. Най-накрая Теа каза:
— Блейс…
— Какво, това проблем ли е за теб? Защо ми се струва, че си прекалено мека с него? Или може би прекалено много го харесваш?
— Блейс…
— Влюбена ли си в него?
Теа потръпна и въпросът като че ли увисна във въздуха. Най-накрая тя прошепна:
— Не говори глупости.
— А ти не се опитвай да ме заблудиш. И не забравяй с кого говориш. Познавам това глупаво изражение, което се изписва на лицето ти, когато се опитваш да проникнеш в съзнанието на някое животно. Видях как го прегръщаше.
Теа беше отчаяна. И вече не се страхуваше само от Блейс. Наказанието на Нощния свят спрямо онзи, който се влюбеше в човек, беше сурово. Смърт. И тя грозеше не само нея, но и Ерик. Оставаше й един-единствен изход. Теа се обърна и погледна решително братовчедка си.
— Добре, Блейс, ти ме познаваш. Винаги сме били като сестри и знам, че макар понякога да се държиш странно с мен, ти все пак ме обичаш.
— Разбира се, че те обичам — каза Блейс нетърпеливо и Теа осъзна, че това бе част от проблема. Под сменящите се неонови светлини на един близък хотел тя видя, че очите на братовчедка й са влажни. Блейс се боеше за нея и в същото време се презираше за това, че се страхува.
Теа хвана ръката й.
— Тогава трябва да ме изслушаш — каза тя умолително. — Блейс, когато за пръв път срещнах Ерик, нещо се случи между нас. Не мога да го обясня… дори не мога да го опиша. Но имаше някаква връзка помежду ни. Знам, че ще прозвучи като лудост и знам, че няма да го одобриш… — Наложи се да спре, за да си поеме дъх. — Блейс, какво би направила ти, ако изведнъж намериш своята сродна душа и се окаже, че това е някой, когото нямаш право да обичаш?
Блейс сякаш окаменя. За момент двете момичета седяха едно до друго неподвижно и после много, много бавно Блейс отдръпна ръката си от тази на Теа.
— Искаш да кажеш… че си открила… сродната си душа? — попита Блейс.
Влага напираше в очите на Теа. Никога преди не се беше чувствала толкова самотна.
— Мисля, че да — прошепна тя.
Блейс се обърна към предното стъкло. Лилава светлина се отрази в черните й коси.
— Това е по-сериозно, отколкото предполагах.
Сълзите на Теа бликнаха.
— Но ти ще ми помогнеш, нали?
Блейс потропа няколко пъти с тънките се пръсти по волана.
— Разбира се, че ще ти помогна. Налага се. Ние сме като сестри и аз никога не бих те изоставила в беда.
Теа изпита такова облекчение, че й се зави свят. И колкото и да беше странно, след това се разплака още по-неутешимо.
— Бях толкова уплашена… Откакто това се случи, непрекъснато се опитвам да измисля какво да правя. — Тя хлипаше… Блейс отново я гледаше и й се усмихваше, а сивите й очи проблясваха някак особено. — Блейс?
— Ще ти помогна — отвърна тя, все така усмихната. — Като го взема за себе си. А после ще го убия за това, че е изложил братовчедка ми на опасност.
За момент Теа сякаш се вкамени и после избухна.
— Никога! — отсече тя. — Чуваш ли ме, сестричке? Никога!
Блейс остана спокойна, докато караше.