— Знам, сега сигурно си мислиш, че това не е най-добрият изход, но един ден ще ми благодариш.
— Блейс, чуй ме. Ако му сториш нещо… ако го нараниш, всъщност ще нараниш мен.
— Ще го преживееш. — Под разноцветните светлини от булеварда Блейс изглеждаше като някоя древна богиня на съдбата. — По-добре сега да те заболи малко, отколкото по-късно да бъдеш екзекутирана.
Теа се тресеше цялата от гняв. Как бе могла да допусне такава грешка! Ако беше продължила да разговаря с братовчедка си, помисли си тя по-късно, Блейс може би щеше да се вслуша в думите й. Но беше толкова бясна и ужасена, че можа само да каже:
— Не мисля, че можеш да го направиш. Не мисля, че би могла да ми го отнемеш, дори да опиташ.
Блейс се вторачи в нея, сякаш за момент не знаеше какво да каже. После отметна глава назад и се разсмя.
— Теа — каза тя, — аз мога да отнема всяко момче от когото и да било. По всяко време, навсякъде и по който си искам начин. И точно това възнамерявам да направя с Ерик.
— Не и този път. Ерик ме обича и не можеш да промениш това. Не можеш да ми го отнемеш.
На устните на Блейс траеше лека тайнствена усмивка. Но тя каза само две думи, преди да излезе от страничната лента и да поеме отново по тъмните улици:
— Само гледай.
Теа не спа добре тази нощ. Насън непрекъснато виждаше лицето на Ранди Марик и от време на време то се превръщаше в лицето на Ерик, окървавено и с празни очи.
Събуди се с проникването на първите слънчеви лъчи.
Стаята й сякаш страдаше от раздвоение на личността. Едната половина беше красиво подредена и украсена в бледосиньо и пролетно зелено. Другата беше разхвърляна и боядисана в цвят, който събуждаше силни емоции, символ едновременно на страст и омраза. Червеното.
Обикновено Блейс спеше под червената си кадифена завивка на Ралф Лорън, но тази сутрин вече беше излязла. Лош знак. Тя ставаше рано само ако имаше определена причина.
Теа стана, облече се и слезе предпазливо на долния етаж.
Магазинът беше празен, като изключим Тобаяс, който стоеше унило на обичайното си място до касовия апарат. Той промърмори нещо, когато Теа го поздрави, прокарвайки ръка през къдравата си кафява коса. Вероятно ужасно му се искаше да е някъде навън през уикенда както всички останали деветнайсетгодишни момчета.
Теа се отправи към работилницата.
Блейс седеше на дългата маса със слушалки на ушите, тананикайки си нещо. Пред нея беше разтворен нещо като чертеж. Теа се приближи тихо.
Рисунката бе красива. Блейс беше истински гений в създаването на бижута, повечето от тях стъпващи на древни мотиви. Правеше огърлици от пчели, пеперуди, виещи се цветя, змии и скачащи делфини. От всяко нейно творение бликаше живот, радост и някаква… магия. В това се изразяваше истинският й талант. Всеки от отделните елементи имаше конкретно предназначение. Камъните бяха подбирани така, че да увеличават взаимно силата си — рубин за желание, черен опал за опиянение, топаз за копнеж, гранат за възбуда. И венецът на цялата й композиция беше астерията, пушечно сив сапфир във формата на звезда с шест лъча. Камъкът на Блейс, който беше точно като очите й.
Блейс беше наредила елементите пред себе си. Но магията не беше само в камъните. Много от отделните детайли бяха снабдени с тайни ниши, в които можеха да се слагат магически билки, прахове и еликсири. Тя можеше буквално да напои камъните със своите вълшебства.
Дори дизайнът на накита можеше да съдържа магия. Всяка линия, всяка извивка, всяко цветно стръкче имаше определено значение. Самото му съзерцание можеше да има магическо въздействие.
Онова, върху което работеше Блейс, имаше смъртоносна сила.
Теа виждаше как украшението постепенно приема формата си. Блейс използваше стар восъчен метод, което означаваше, че изработва калъпите си от корав син восък, в който после отливаше златото, среброто или медта. Това, което създаваше, беше смайващо. Спиращо дъха. Сложен шедьовър, който щеше да има същия ефект като този на магическия пояс на Афродита — всяко момче, което го зърнеше, щеше да бъде омагьосано.
И на всичко отгоре тя имаше от кръвта на Ерик. Съществен елемент, с който можеше да насочи магията си специално към него.
Единственото хубаво нещо беше, че щеше да й отнеме още няколко дни, за да довърши творението си. Но веднъж щом приключеше… Ерик щеше да бъде обречен.
Теа тихо се отдалечи, без да знае и без да се интересува дали Блейс я беше забелязала. Отправи се слепешката към стаята си.