Тя и Ерик бяха сродни души. Но в известен смисъл Блейс беше въплъщение на самата Афродита. Кой изобщо можеше да й устои?
Какво да правя?
Тя също имаше малко от кръвта на Ерик в крайчеца на салфетката. Но не можеше да се мери с Блейс в сътворяването на любовни магии.
Значи трябва да измисля нещо друго. Нещо, което да я държи настрана от него. Да го пази…
Теа се изправи.
Не, не мога да го направя. Твърде опасно е. Призивните заклинания са твърде опасни. Дори и Вътрешният кръг трябваше да внимава, когато боравеше с тях.
Но баба има нужните материали. Знам го. Виждала съм кутията.
В същото време дори самият опит можеше да доведе до гибелта й.
Теа усети да я обзема странно спокойствие. Самата мисъл за риска я караше да се чувства по-сигурна и прогонваше опасенията й какво щеше да каже баба й, ако научи. Освен това собствените й страхове не бяха нищо в сравнение с тревогата й за Ерик. И докато си мислеше за тези неща, тя успя да пропъди колебанията си, че онова, което кроеше, може би беше опасно или погрешно.
Тръгна надолу по стълбите почти като сомнамбул. Спокойна и някак откъсната от всичко наоколо.
— Тоби, къде е баба?
Той вдигна леко глава.
— Отиде да се види с Тиери Дескуедрес, нещо свързано със земите му. Каза ми да отида да я взема вечерта.
Тиери беше вампир и един от господарите на Нощния свят. Притежаваше много земи на североизток от Лае Вегас, но какво общо имаше баба с това?
Всъщност какво значение имаше. Важното беше, че нямаше да се върне до вечерта.
— Добре тогава, защо не излезеш да се позабавляваш? Аз ще наглеждам магазина.
Тобаяс я погледна смаяно със сините си очи и след това кръглото му лице цялото грейна.
— Наистина ли? Наистина ли ме пускаш? Направо ще те разцелувам! Да видим сега при кого ще отида… Може би при Киши… Или при Зоуи… Не, по-добре при Шийна…
Като всички магьосници Тобаяс се ползваше с огромна популярност сред момичетата вещици в града.
Продължавайки да си мърмори нещо под нос, той провери портфейла си, грабна ключовете на колата и тръгна към вратата, сякаш се опасяваше, че Теа всеки момент може да промени решението си.
— Ще се върна навреме, за да взема госпожа Хармън, обещавам — каза той забързано и излезе.
Веднага щом Тобаяс се отдалечи, Теа обърна табелката откъм страната, на която пишеше „Затворено“, заключи и тръгна на пръсти към лавиците зад щанда.
Желязното сандъче, което й беше нужно, се намираше на един по-нисък рафт с вратички. Теа го вдигна с усилие — беше тежко и изглеждаше най-малко на петстотин години. Със стиснати зъби и поглед, прикован в мънистената завеса, която разделяше магазина от работилницата на баба й, тя се заизкачва бавно по стълбите.
Наложи се още няколко пъти да слезе долу, за да вземе всичко, което й трябваше. Мънистената завеса не помръдна нито веднъж.
Най-накрая отиде в спалнята на баба си. На пирон близо до леглото беше окачена тежка халка с няколко ключа на нея. Теа я взе. Върна се обратно в стаята си, затвори вратата и напъха една кърпа в процепа под нея, за да не може Блейс да усети дима.
Добре, а сега да отворим това нещо.
Седна с кръстосани крака на пода пред сандъка. Не беше трудно да открие правилния ключ — просто трябваше да избере най-стария и най-грапавия от връзката. Той влезе в ключалката без никакъв проблем и сандъкът се отвори.
Вътре имаше бронзова кутия, а в нея друга сребърна, в която пък беше поставена старинна книга с пожълтели шумолящи страници, малко зелено шишенце, чиято коркова тапа беше стегната с лента и залята с восък, и около трийсет-четирийсет амулета. Теа взе един и го разгледа.
В него имаше кичур руса коса, вързан на възел и запечатан в топка от тъмночервеникава глина. Теа я докосна с благоговение. Глината беше направена от кал и кръв на вещица. Вероятно цял вещерски кръг беше работил седмици наред върху този амулет, обливайки го с кръв, напявайки заклинания, смесвайки тайните съставки и закалявайки го с ритуалния огън.
„Сега аз докосвам една непозната вещица — каза си Теа. — Духовната същност на някой, който е умрял преди стотици години.“ Но повечето глинени талисмани бяха толкова стари и протрити, че Теа не можеше да открие никакъв символ върху тях.
Не се тревожи. Спри се на нечие описание в книгата и след това открий съответния амулет.