Тя разгърна внимателно страниците на книгата, опитвайки се да разчете ситния избледнял текст. Икс У Синал, Ани Бътър, Маркъс Клингелсмит… Не, тези имена звучаха твърде опасно. Може би Лучио Калиостро… Не, по-добре беше да си нямаш работа с алхимици. Деви Ратих, Омия Иношиши… Феб Гарнър, ето това вече звучеше подходящо.
Теа зачете нетърпеливо страницата за Феб. Нежно момиче от Англия, което бе живяло преди времената на Инквизицията и бе имало лични питомци. Туберкулозата беше покосила Феб още млада, но не и преди да се прочуе със способността си да прогонва злите духове от селото. Затова хората бяха плакали на гроба й.
„Това е идеалният избор“, помисли си Теа.
После започна да рови из амулетите, търсейки върху парчетата глина символа, който беше отбелязан в книгата под името на Феб.
Ето го! Теа взе амулета в шепата си. Косата на Феб беше кестенява и много мека.
Добре, сега приготви ритуалния огън.
Той трябваше да бъде накладен с дъб и ясен, двата вида дърво, които бяха използвани за изпичането на глината. Теа сложи сухите съчки в най-голямата бронзова купа на баба си и ги запали.
Сега добави стърготини от квасия, магарешки бодил и корен от мандрагора. Тези неща бяха необходими просто за събуждането на силите. Истинската магия обаче беше в едно малко шишенце, направено от парче малахит. В него се съдържаше еликсирът, който служеше за призоваването, и Теа нямаше представа какви са съставките му.
Внимателно отчопли восъка с ноктите си, докато установи, че тапата на шишенцето вече се върти свободно. После се спря за миг, ръцете й потрепваха при всеки удар на сърцето й.
До този момент беше правила непозволени неща, но всички те бяха простими. Сега обаче щеше да запали забранения огън и не можеше да се надява на прошка. Ако Старейшините разберяха какво е сторила…
Тя дръпна тапата.
8
Остра дразнеща миризма нахлу в ноздрите й и очите й се насълзиха. После поднесе шишенцето над огъня и леко го наклони.
Една капка, две капки, три капки…
Заиграха синкави пламъци.
Готово. Ритуалният огън беше единственият начин да призовеш дух от отвъдното, с изключение на това да се прехвърлиш отвъд воала и да си го доведеш сам оттам.
Теа взе амулета на Феб в двете си ръце, натроши глината и счупи печата. После, държейки счупения амулет над огъня, каза думите, които бе чувала да се произнасят в такива случаи:
— Да пребъде с мен силата на думите на Хеката.
Изведнъж откри, че заклинанието само идва в ума й, готово да бъде изречено. После го чу, сякаш някой друг го произнасяше:
Отвъд воала на смъртта, аз те призовавам!
През мъглата на годините, аз те призовавам!
От празнотата на ефира, аз те призовавам!
През тясната пътека, аз те призовавам!
През сърцето на огъня, аз те призовавам!
Ела бързо, леко и без отлагане.
Теа усети тътен, сякаш подът беше разтърсен от земетресение. Над огъня затрептяха други пламъци. Студени призрачни езици, бледосини и виолетови на цвят, които се издигаха нагоре и докосваха кокалчетата й.
Тя тъкмо щеше да пусне амулета в пламъците, когато изведнъж се чу трясък.
Вратата на стаята рязко се отвори и за втори път през последните дванайсет часа Теа с ужас видя Блейс.
— Всичко се тресе, какво правиш?
— Блейс, просто стой назад!
Блейс се вторачи в огъня и пристъпи напред с отворена уста.
— Какво правиш?
— Почти приключих…
— Ти си луда! — Блейс посегна да грабне амулета от ръцете на Теа и когато не успя, се хвърли към сребристата кутия.
— Не я докосвай! — Теа хвана кутията в другия край и започна боричкане. В един момент Теа почувства огън да опарва ръцете й.
— Пусни я — изкрещя Блейс, опитвайки се да изтръгне кутията от братовчедка си. — Предупреждавам те…
Ръцете на Теа бяха влажни. Сребърната кутия се изплъзна рязко от ръцете й и в следващия момент амулетите в нея се разпръснаха навсякъде. Кичури от сива, черна и червена коса се разлетяха на всички страни. Повечето се посипаха на земята, но един от тях падна право в ритуалния огън.
Чу се припукване, когато печатът се счупи.
Теа замръзна на мястото си, а после бръкна в огъня в опит да извади амулета, но глината вече се беше нагорещила до бяло. За момент й се стори, че видя някакъв символ, очертан в сините пламъци, и сетне от огъня избухна нещо ярко, подобно на светкавица. То я отпрати към леглото на Блейс, а самата Блейс към стената.