Светкавицата придоби формата на огнен стълб, от чийто горен край сякаш изскочи нещо.
Теа не толкова го видя, колкото го усети. Нещо подобно на привидение се понесе из стаята като порив на северен вятър, разпилявайки книги и дрехи. А щом стигна до прозореца, се спря за момент, сякаш събирайки сили и след това мина през стъклото, като че ли то изобщо не съществуваше.
Духът беше пуснат на свобода.
— О, Велика майко на живота — прошепна Блейс. Тя се взираше в прозореца с огромните си блестящи очи. И беше уплашена. Блейс беше уплашена!
Едва тогава Теа разбра колко сериозни бяха нещата.
— Какво направихме? — прошепна тя.
— Какво сме направили! Въпросът е ти какво направи — процеди Блейс, очевидно идвайки вече на себе си. — Какво беше това?
Теа махна с ръка към разпилените амулети.
— А ти как мислиш? Вещица!
— Но коя?
— Откъде да знам? — почти извика Теа, чийто гняв взе надмощие над страха й. — Аз лично се канех да призова тази — каза тя, взимайки от пода амулета със счупения печат и кестенявия кичур коса на Феб Гарнър. — И нямам никаква представа кой излетя през прозореца, което никога нямаше да се случи, ако ти не беше дръпнала кутията.
— Не се опитвай да прехвърлиш вината върху мен. Ти си тази, която прави забранени заклинания. Ти си тази, която призовава предците ни. И каквото и да се случи с онова нещо — Блейс посочи към прозореца, — ти ще бъдеш отговорна за всичко. — Сетне се изправи и отметна косите си. — Така става, когато се опитваш да насъскваш духовете срещу мен! — Тя се обърна и се отправи важно към вратата.
— Не съм се опитвала да насъсквам духовете срещу теб — извика Теа, но вратата вече беше затворена.
Гневът на Теа стихна. Вцепенена, тя погледна преобърнатата сребърна кутия, където временно беше сложила крайчеца от салфетката с кръвта на Ерик.
„Просто се опитвах да му намеря защитник — мислеше си тя. — Някой, който щеше да му помогне да избегне магиите ти и щеше да разбере, че той е мислещо същество, макар и човек.“
Теа огледа унило стаята. След това, чувствайки се по-стара от баба си, се изправи с усилие и започна механично да разчиства бъркотията.
Докато изсипваше пепелта от съда, видя някаква утайка, полепнала по дъното. Не можа нито да я измие, нито да я остърже с нож.
През цялото време, докато подреждаше, умът й работеше на бесни обороти.
Кой излетя от огъня? Нямаше как да разбере. Методът на изключването нямаше да помогне, като се имаха предвид многото амулети с изтрити надписи. Какво щеше да прави сега? Нямаше отговор и на този въпрос.
Ако разкажеше на някого какво се е случило — било то и на баба си, — той щеше да поиска да разбере защо се е опитала да призове мъртвите. А ако узнаеше, това щеше да означава смърт за нея и за Ерик.
На здрачаване Теа видя една лимузина да спира на уличката зад къщата и се спусна разтревожена по стълбите.
Двама вампири с безизразно учтиви изражения на лицата помогнаха на баба й да слезе от колата. Слуги на Тиери.
— Бабо, какво се е случило?
— Нищо не се е случило. Просто не се чувствах много добре и излязох да се поразходя, това е всичко. — Тя удари единия от вампирите с бастуна си. — Мога и сама да се оправя, синко!
— Мадам — каза вампирът, който вероятно беше три или четири пъти по-стар от баба й. Сетне той се обърна към Теа и добави: — На баба ти й прилоша и известно време се чувстваше доста зле, докато беше навън.
— А този мой чирак, този глупав безделник, така и не се появи — каза ядосано баба й, докато вървеше към задната врата.
Теа кимна на вампирите за довиждане.
— Бабо, Тобаяс не е виновен. Аз го пуснах да си върви. — Стомахът й се сви от притеснение. — Наистина ли не си добре?
— Ще изкарам още няколко години — отвърна баба й, изкачвайки с усилие стълбите. — Вампирите просто не разбират какво означава да си стар.
— А защо беше при Тиери?
Баба й се спря и се закашля.
— Не е твоя работа, но отидох да уредя някои неща с Тиери. Той е съгласен Вътрешният кръг да използва земите му по време на празника Саун.
На горния етаж Теа направи билков чай в малката кухня и когато баба й беше вече в леглото с чашата, тя събра смелост да попита: