— Бабо, когато старейшините призовават духове на празника, как ги връщат обратно?
— Защо ти е да знаеш това? — попита баба й рязко, но когато не последва отговор, продължи: — Има определени заклинания, които се използват за призоваване и не ме питай какви са те. После пък трябва да кажеш заклинанието на обратно, за да върнеш призования. Вещицата, която е призовала духа, е тази, която трябва да го върне.
„Значи трябва аз да го направя“, помисли си Теа.
— И това ли е всичко? — добави тя на глас.
— О, разбира се, че не. Това е дълъг процес, който включва запалването на огъня, разпръскването на билките и така нататък. Но ако всичко бъде направено правилно, можеш да издърпаш духа между побитите камъни и след това да го върнеш обратно откъдето е дошъл. — Баба й продължи да говори, но Теа се бе замислила над нещо, което бе чувала и по-рано.
— Да издърпаш духа между побитите камъни…? — промълви тя.
— Да, говоря за камъните, които обграждат духовете. Нали разбираш, ако тях ги нямаше, духовете просто щяха да си излитат навън, когато си поискат. — Баба й направи изразителен жест с ръка. — И после никой вече не би могъл да ги открие. Точно затова днес бях при Тиери — добави тя, отпивайки шумно от чая си. — Нуждаем се от място, където пясъчниците образуват естествен кръг… И, разбира се, аз трябва да организирам всичко… — След това баба й продължи да си мънка нещо под нос.
На Теа й прималя.
— Предполагам, че трябва да си физически близо до тях, за да ги върнеш обратно?
— Разбира се. Трябва да си непосредствено до тях, за да успееш. И не си мисли, че не знам защо питаш.
Дъхът на Теа спря.
— Сигурно замисляте нещо за празника Саун и вероятно идеята е на Блейс. Вие двете сте като Мая и Елвиза. Но трябва да забравите за това, защото тези магии не са за вас. — Баба й се закашля и сетне продължи: — Не разбирам защо бързате да станете опитни вещици, преди да сте се порадвали на това, че сте момичета. Би трябвало да се възползвате от младостта си, докато все още я имате…
Теа я остави да си мърмори.
Тя не беше направила нещо подобно на кръг, преди да призове духа. Не знаеше, че е нужно.
Ами сега… Как щеше да се доближи достатъчно, за да върне духа обратно?
„Е, просто ще му се наложи да остане в нашия свят“, каза си тя смело. Това не беше хубаво… но той едва ли беше единственият дух, който се носеше някъде там. И може би, когато му омръзнеше да броди, просто щеше да се върне обратно.
Но тъй или иначе, беше обезсърчена и изпълнена с чувство за вина. А освен това се притесняваше и за състоянието на баба си.
Блейс не се прибра в стаята. Тя остана до работи над огърлицата си до късно през нощта.
В понеделник всички говореха за Ранди Марик и проваленото тържество. Момичетата бяха ядосани заради случилото се и бесни на Блейс. Момчетата пък бяха ядосани и бесни на Ранди.
— Добре ли си? — обърна се Дани към Теа след часа по история. — Изглеждаш ми малко бледа.
Теа се усмихна измъчено.
— Бях доста заета през уикенда.
— Наистина? Прави ли нещо с Ерик? — Начинът, по който беше зададен въпросът, разтревожи Теа. Лицето на Дани сега изглеждаше по-мило и загрижено от всякога… Но Теа не можеше да има доверие дори и на нея. Тя беше вещица — част от Нощния свят, а те мразеха хората.
Но в този момент Теа изгуби самообладание. Беше толкова изнервена, че думите сами изскочиха от устата й.
— Какво имаш предвид? Може би се интересуваш дали съм разбила колата му? Или дали съм го превърнала в жаба?
Дани я погледна смаяно с големите си кадифени очи.
Теа се обърна и бързо се отдалечи.
„Глупачка, глупачка — повтаряше си тя. — Това беше толкова глупаво от твоя страна. Може би вече не е нужно да се преструваш пред Блейс за чувствата си към Ерик, но останалите вещици не трябва да заподозрат абсолютно нищо.“
Тя се насочи слепешката към шкафчето на Ерик, без да обръща внимание на хората, които минаваха покрай нея.
Тук съм само от седмица. Как може всичко в живота ми да стане толкова ужасно? Във война съм с Блейс, направих забранена магия, не се осмелявам да говоря с баба си и наруших закона на Нощния свят.
— Теа! Търсих те.
Беше гласът на Ерик. Той излъчваше радост и енергия, което изобщо не можеше да се каже за Теа. Тя се обърна, за да види зелените му очи с танцуващи сиви пръски и удивителната му усмивка, която я притегляше и сякаш променяше целия свят около нея.