Може би все пак всичко щеше да се нареди.
— Вчера ти звънях, но всеки път се свързвах с телефонния секретар.
Теа дори не беше погледнала телефона.
— Извинявай, бях много заета.
Ерик изглеждаше толкова мил, че тя се замисли какво от случилото се през вчерашния ден би могла все пак да сподели с него.
— Баба ми се разболя.
Той изведнъж стана сериозен.
— Но това е ужасно.
— Да — каза Теа и зарови в раницата си, търсейки малката билкова възглавничка, която бе сложила там по-рано сутринта. После се поколеба.
— Ерик… можем ли да отидем някъде, където да поговорим насаме? Само за няколко минути? Искам да ти дам нещо.
Той премигна и сключи вежди.
— С удоволствие. Знам едно подходящо място. Да вървим. — Той я поведе през двора към голяма сграда, която стоеше малко встрани от училищния комплекс. Изглеждаше занемарена и запусната, а боята на двойната й врата беше олюпена. На стената имаше плакат, на който с оранжеви и черни букви пишеше: „Не пропускайте неповторимото парти по случай Хелоуин“.
— Какво е това? — попита Теа.
Ерик, който тъкмо отваряше вратата, сложи пръст на устните си. Сетне надникна вътре и й кимна да влезе.
— Това е старият спортен салон. Трябваше да го превърнат в училищен център, но нямат достатъчно пари… Е, какво искаше да ми дадеш?
— Ами… — Теа замълча смутено. Напълно беше забравила за билковата възглавничка. — Ерик… — Тя се огледа, усещайки, че стомахът й се свива. — Тук… Хелоуин ли ще се празнува?
— Да. И освен това тук понякога събират помощи. Мястото е малко странно, но миналата година усилията на организаторите се увенчаха с успех.
На Теа й мина през ум, че определението „малко странно“ беше твърде слабо за случая и не даваше добра представа за онова, което виждаше.
Половината зала беше празна: протрит паркет, счупено баскетболно табло и оголени тръби, които пълзяха по тавана. Другата половина обаче приличаше на нещо средно между средновековна тъмница и казино. Теа закрачи бавно натам, чувайки как стъпките й отекват в помещението.
Дървени павилиони с различни размери бяха украсени с черна и оранжева разтегателна хартия и изкуствени паяжини. Теа започна да чете надписите:
— „Предсказване на бъдещето“… „Удави вещицата“… „Смъртоносна рулетка“… „Събаряне на отрязани глави“…
— Всъщност се събарят ябълки — обясни Ерик, засрамен. — И не става въпрос за истински хазарт. Използват се само жетони, така наречените гоблински пари, които после можеш да размениш срещу специални награди.
Теа не можеше да откъсне очи от атракционите. Погледът й се спря на Колелото за мъчения по средата, на което бе разпъната кукла, облечена като вещица. Това беше така нареченият „Кървав Блекджек“. Малко по-нататък бяха Дяволските стрелички — игра, при която се ползваше като мишена коркова вещица.
Имаше фигури на картонени и хартиени вещици навсякъде, като някои от тях бяха провесени от тръбите на тавана. Други бяха закачени на стените на павилионите. Те бяха дебели и кльощави, побелели и прошарени, кривогледи и с брадавици, смешни и страшни. Но имаше едно нещо, което обединяваше всички — бяха грозни!
Ето какво мислят за нас хората. Всички хора…
— Теа? Добре ли си?
— Не, не съм добре. — Тя се извърна и направи широк жест с ръка. — Само погледни всички тези неща! Нима ти изглеждат смешни? Наистина ли намираш нещо празнично в това? — Почти без да осъзнава какво прави, тя го завъртя с лице към Желязната девица, дървено копие на средновековния уред за мъчения с гумени шипове. — Доколкото разбирам, хората плащат, за да влязат в това нещо? Нима не знаят, че този уред действително е бил използван в миналото? Че в него са били заключвани истински хора и когато вратата се е затваряла, остриетата са се забивали в тях. В ръцете им, в коремите им и в очите им… — Теа не можа да продължи.
Ерик изглеждаше точно толкова стъписан, колкото и Дани преди това. Никога не я беше виждал в такова състояние.
— Теа… виж, съжалявам… Никога не съм си и помислял…
— Ами това? — Теа посочи Колелото на мъченията. — Знаеш ли как всъщност са слагали вещиците на него? Чупели са всичките кости в тялото им, за да могат да пъхнат ръцете и краката им в спиците като спагети. После са запирали колелото с прът и са ги оставяли да умрат там…