На кой би му хрумнало да обува черни маратонки „Найк“ на манекен на вещица?
9
Това, което видя беше толкова неестествено, че за момент Теа не можа да повярва на очите си. Атмосферата тук, мракът, ехото в помещението, страховитите павилиони… Може би, ако извърнеше поглед и после пак погледнеше…
Не, черните маратонки все още си бяха там.
Трябва да изчакам… трябва да повикам някого. Може да е нещо ужасно. Това е в правомощията на хората, най-добре да изчакам Ерик.
Теа усети, че движенията й са някак призрачни и забавени.
Тя хвана крайчеца на мушамата и леко я повдигна.
Появи се крак, обут в джинси, който не беше на манекен… И после, втора обувка.
Обзе я ужас. Странно, но той имаше мобилизиращ ефект върху нея. Първата й мисъл бе, че това е човек и че той може да е ранен. Издигайки преграда между себе си и страха си, тя реши да направи каквото може.
Дръж се, добре ли си, нека погледна…
Отметна останалата част от мушамата, наложи се да я дръпне, за да я освободи. Видя крака, тяло и пръсти, впити в ръкава на една облечена в черно кукла вещица…
После видя главата и отстъпи назад, притиснала ръце към устата си. Хвърли само бърз поглед, но картината се запечата в ума й.
Синкавосиво лице, чудовищно подпухнало и със страховито изпъкнали очи.
Краката на Теа се подкосиха.
И преди беше виждала мъртъвци. Беше присъствала на церемонии, на които тленните останки на вещици бяха връщани обратно към живот. Но всички те си бяха отишли от естествена смърт. Докато в този случай…
Жертвата като че ли беше момче. Имаше къса коса и плосък гръден кош. Но лицето му беше неузнаваемо. Бе толкова деформирано, че дори не приличаше на човек…
Каква ужасна смърт! Дано духът му да е отлетял свободен, вместо да търси тук отмъщение. О, Секмет, богиньо с лъвска глава, Господарке на смъртта, Откривателко на здрачни пътища, която смълчава душите.
Обърканите й мисли бяха прекъснати от слънчева светлина, която проникна в залата. Ерик беше на вратата.
— Ето ме и мен! — извика той.
Теа се изправи. Краката й отново се разтрепериха. Тя отвори уста в опит да каже нещо, но успя само да прошепне:
— Ерик…
Той се завтече към нея.
— Какво има? Теа?
— Тук има мъртвец…
Очите му се разшириха и той погледна зад нея. Направи крачка напред, спря се и остана като вкаменен. След това се извърна и грабна Теа, сякаш за да я предпази от онова, което току-що беше видял.
— Не гледай… Не гледай натам — каза той задъхано. — О, Господи, какъв ужас!
— Знам. Аз вече го видях.
— Това е ужасно, ужасно…
Те се бяха вкопчили един в друг, защото това беше единственото спасение от кошмара, в който бяха попаднали.
— Мъртъв е! Момчето е мъртво — повтаряше Ерик. Това беше очевидно, но Теа разбираше нуждата му да запълва мълчанието с думи. — Няма какво да направим за него. О, Господи, Теа, мисля, че това е Кевин.
— Кевин? — На Теа й причерня пред очите. — Не е възможно…
— Виждал съм го да носи тази тениска преди. И косата му… Освен това той беше в комитета, който отговаряше за украсата на това място. Вероятно в онзи момент е намествал манекена в определено положение.
Пред Теа се разкри ужасна картина. Тъмна порезна линия върху подпухналото лице, като направена с бръснач. И меката черна коса… Да, може наистина да е Кевин. Което означаваше… Блейс!
— Хайде — каза Ерик тихо. — Трябва да съобщим в училище.
Вцепенена, Теа се остави да я поведе навън. Умът й беше другаде.
Блейс. Знае ли тя… Възможно ли е тя да…
Не искаше дори и да си го помисля, но не можеше да го избие от ума си.
Възможно ли беше да е стигнала толкова далече? Не просто да пролее кръв, но и да отнеме живот?
Това беше забранено на вещиците. Но Хармънови бяха отчасти ламия, а вампирите понякога убиваха, за да се сдобият със сила. Възможно ли беше Блейс да е пропаднала толкова дълбоко в света на мрака?
След като отидоха в дирекцията, нещата се развиха бързо, макар на Теа да й бе трудно да осъзнае точно какво се случва. Пред нея се мяркаха лица, задаваха й въпроси. Секретарките, директорът, полицията… Беше благодарна на Ерик, който разказваше историята отново и отново.
Трябва да открия Блейс.