След известно време бяха отново в стария салон. Полицията обгради цялата сграда с жълта лента. Група ученици и учители гледаха отстрани. Теа обходи тълпата с поглед, но не видя Блейс.
Около нея се чуваха гласове.
— Убитият май че е Кевин Имамура.
— Някои казват, че момчето от танците се е върнало за него.
— Ерик! Ерик, ти наистина ли го видя?
Тогава един глас се извиси над останалите.
— Госпожо Ченг, ами партито за Хелоуин? Ще отворят ли салона дотогава?
Директорката, която беше заобиколена от група полицаи, се обърна и заговори на скупчилите се ученици.
— Не знам какво ще стане със салона. Станала е голяма трагедия и предстои разследване. Налага се да изчакаме и да видим какво ще излезе от всичко това. Сега искам всички да се върнете обратно в час. Моля, преподавателите да придружат учениците до класните стаи.
— Не мога да се върна там — прошепна Теа. Тя и Ерик стояха на няколко крачки от оредяващата тълпа. Изглежда, всички бяха забравили за тях.
— Ще те заведа у вас — отвърна веднага Ерик.
— Не… Трябва да открия Блейс. Искам да я попитам нещо. — Тя се опита да подреди мислите си. — Ерик, може би трябваше да ти кажа това по-рано. Моля те, пази се.
— От кого?
— От Блейс.
Ерик я погледна изненадан.
— Теа… — Сетне извърна глава към стария салон. — Не е възможно да мислиш, че тя има нещо общо със случилото се.
— Не знам. Може да е накарала някой да го направи. Или да е го е тласнала сам да посегне на себе си. — Теа говореше тихо. Гледаше Ерик право в очите, опитвайки се да го накара да й повярва. — Ерик, знам, че ти е трудно да го проумееш, но аз ти го казах и по-рано. Блейс е като Афродита. Тя се забавлява, рушейки. Особено когато се ядоса… а на теб ти е ядосана.
— Защо?
— Защото избра мен вместо нея… Защото те харесвам. Причините са много. Но няма значение. Мисълта ми е, че може да реши да те преследва. Може да се опита да… да те съблазни. И… — Теа се загледа в потрепващата жълта лента около стария салон. — Може да се опита да те нарани. Затова искам да ми обещаеш, че ще бъдеш предпазлив?
Ерик изглеждаше стъписан и объркан, но кимна бавно с глава.
— Обещавам.
— Тогава ще се видим по-късно. Имаме да поговорим и за някои други неща, но първо трябва да намеря Блейс.
Тя си проправи път през тълпата и остави Ерик сам, усещайки очите му върху гърба си.
Една махаща ръка привлече погледа й. Беше Дани. Лицето й изразяваше съчувствие и загриженост.
— Теа, добре ли си?
— Може да се каже — засмя се Теа и почти не позна собствения си глас. — Виждала ли си Блейс наоколо?
Малката нежна ръка на Дани легна върху нейната.
— Тя и Вивиан отидоха у тях… тоест у вас. Ако искаш, ще те придружа. Не бива да оставаш сама.
Теа стисна ръката й.
— Благодаря ти. Оценявам го. — Самият факт, че Дани не я мразеше, й носеше утеха. — Дани… за това, което стана по-рано… имам предвид начина, по който се държах…
— Забрави. Не помня какво точно казах, но не съм искала да те засегна — добави тя спокойно. — Теа, наистина ли си добре? Сериозно? Защото не бих искала да те разстройвам допълнително…
— Какво се е случило? Дани?
— Баба ти е болна. Затова Блейс и Вивиан отидоха у вас. Майката на Вивиан й е изпратила съобщение. Тя е лечителка, имам предвид майката на Вивиан. И доколкото разбрах, те смятат да закарат баба ти у тях.
Теа се притесни. Баба й се беше преместила в Лае Вегас по съвсем други причини, за разлика от останалите обитатели на Нощния свят. Ламия и създадените вампири пристигаха тук заради многото хора, които се заселваха в града за кратко и които не липсваха на никого, когато някой от тях изчезнеше. Вещиците пък идваха заради силните вихрушки в пустините. Но баба им беше дошла тук заради топлия сух климат. Имаше проблеми с бъбреците още от малка. „Дано да не е нещо сериозно“, мислеше си Теа, докато Дани я караше към къщи. И през цялото време имаше чувството, че кожата й е станала някак тънка и чуплива.
Когато отидоха в магазина, баба й вече беше тръгнала с майката на Вивиан. Тобаяс и Вивиан бяха на долния етаж.
— Тя добре ли е? — попита Теа. — Нещо сериозно ли е?
— Не, не много — отвърна Тобаяс. — Просто днес продължи да се чувства замаяна. После получи пристъп на кашлица, който не можа да спре. Затова се обади на госпожа Моригън.