И в момента, в който изрече това, Теа осъзна истината в цялата й жестокост, сякаш думите й бяха придали плът. Кевин беше мъртъв. Нямаше повече да ходи на училище, нямаше да има възможност да си поправи поршето. Никога повече нямаше да се усмихне на момиче. Беше изгубил всичко, каквото можеше да изгуби човек.
— Аз просто… просто се чувствам ужасно — промълви Теа. В гърлото й се надигна пристъп на гадене. От очите й бликнаха сълзи. Дани я прегърна, докато хлипаше. И когато накрая Теа се поуспокои, тя й каза:
— Не си знаела. Не си искала да сториш нищо лошо. Просто си си играела и после всичко се е объркало. Не си го направила нарочно.
— Няма значение. — Теа избърса сълзите си с ръкав и се изправи. Болката в гърдите й бе утихнала и на нейно място там беше останало нещо друго… Нещо топло и силно. Нуждата да действа. — Няма значение — повтори тя. — Аз все пак го сторих. И сега трябва да я върна обратно. — Втренчи се за момент в стената и сетне каза: — Имам идея.
10
— Баба каза, че единствено онзи, който е призовал духа, може да го върне обратно. Но за тази цел трябва да го виждаш или с други думи, да си близо до него. Едва тогава можеш да направиш магия, с която да го върнеш обратно.
— Добре — каза Дани, кимвайки. — Но…
— Почакай, ще стигна и до това. — Теа започна да крачи в малкото пространство между нейното легло и това на Блейс. Заговори бавно, подбирайки думите, а после все по-бързо и по-бързо. — Искам да кажа, че според мен това не се случва за първи път. Все някога, някъде трябва да е имало вещица, която е призовала дух и после го е изпуснала. И след това е трябвало да го открие и да го върне.
— Сигурна съм, че е така. Но какво от това?
— Така, ако можем да намерим някакви записки как го е направила, как е проследила духа, това ще ни бъде от полза.
На лицето на Дани се изписа оживление.
— Правилно! И дори не е задължително духът да е бил призован. Имам предвид, че някои духове просто отказват да преминат от другата страна след смъртта, нали така? Може би ще успеем да открием документ за това как някой от тях е бил изпратен отвъд воала.
— Или пък легенда. Или стихотворение. Нещо, което ще ни подскаже как да ги задържим близо до себе си, докато изричаме необходимото заклинание. — Теа замълча и се усмихна на Дани. — И ако баба има нещо в изобилие, то това са стари документи, легенди и стихотворения. В работилницата има стотици книги.
Дани скочи на крака, тъмните й очи искряха.
— Ще се обадя на мама, че ще остана да преспя у вас. И след това ще намерим онова, което ни е нужно.
След като Дани се обади на майка си, Теа потърси Ерик, за да се увери, че е добре. Сега, когато знаеше, че на свобода беше пуснат опасен дух, тя се безпокоеше за него.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита той. — Искам да кажа, че се чувствам ужасно, задето те заведох на онова място. И… бих се радвал, ако можем да се видим, без да се случва нещо страшно.
На Теа й се стори, че някой стисна силно сърцето й.
— Аз също.
— Какво ще кажеш за утре? Ако си в настроение.
— Звучи добре. — Тя не се осмели да продължи разговора, докато Дани беше наоколо, защото се боеше, че няма да успее да скрие чувствата си. В никакъв случай не трябваше да се разпростират.
— Аз ще започна оттук — каза Дани, застанала пред една голяма библиотека. — Някои от книгите наистина изглеждат много стари.
Теа се зае с друга лавица. Имаше всякакви книги: с подвързии от кожа, плат, велур, а също и с меки корици. Някои бяха печатни, други ръкописни, а трети с илюстрации. Имаше и такива, написани на езици, които Теа не разбираше.
Първият рафт не съдържаше почти нищо интересно, с изключение на едно любопитно заклинание, озаглавено: „Как да направим еликсир за погнуса, който действа почти като традиционния еликсир на отвращение и омраза, но е по-деликатен, по-траен и по-евтин от еликсира за ненавист, използван от кралските особи.“
Хм…
Теа върна книгата на мястото й и докато разглеждаше другата половина от лавицата, чу Дани да казва:
— Хей, открих родословното ти дърво.
Теа се завтече към нея.
— Да, баба го съхранява. Но то далеч не стига чак до Елвиза — каза тя през смях.
— Кой е този? — Дани сложи пръст върху едно от имената. — Хънтър Редфърн. Мислех, че Редфърн са известна вампирска фамилия.
— Той е ламия. Тоест истински вампир. Нали знаеш, за разлика от създадените вампири ламия могат да имат деца.