— Но какво прави вампир ламия във вашето родословно дърво?
— Той се е сродил с Мев Хармън още през седемнайсти век. Тогава тя е била водач на рода Хармън. На практика всички ние сме потомци на тяхната дъщеря Роузклиър.
— Направила го е с вампир? Направо ме побиват тръпки.
Теа се усмихна.
— Направила го е, за да прекрати враждата между двете фамилии. И сега всички ние от рода Хармън имаме малко вампирска кръв в себе си.
— Ще го имам предвид, ако започнеш да се взираш прекалено често в гърлото ми. — Дани проследи с пръст родословното дърво. — Изглежда, ти и Блейс сте последните момичета в рода Хармън.
— Да, така е. Последните Пазителки на огнището.
— Това е голяма отговорност.
Баба й често повтаряше почти същото и изведнъж темата за родословното дърво й стана неприятна.
— Добре… — рече Теа, — а сега да продължим с търсенето.
— Открих го! — каза тихо Дани няколко часа по-късно.
— Какво? — Теа седна до нея. Книгата върху коленете на Дани беше със зелена подвързия, върху която имаше полумесец с три звезди — символ на вещиците от Нощния свят.
— Това е книга с хумористични истории, но се предполага, че са истински. В тази се разказва за някой си Уолстан Хармън, живял през седемнайсти век. Той умрял, но не преминал в отвъдното. Просто бродел из града, правейки си шеги с хората. Явявал се нощем, държейки главата си под мишница и разни други такива неща. Никога обаче не оставал достатъчно дълго на едно място, за да успеят да го хванат.
— Е, как все пак са успели да го заловят?
Дани се усмихна тържествуващо.
— Така и не са успели. Примамили са го.
— Разбира се, колко съм глупава. Но как?
Тънкият пръст на Дани се плъзна надолу по страницата.
— Ами първо изчакали празника Саун, когато воалът между световете е най-тънък. След това Николас Хармън вдигнал голям пир, сложили трапеза с любимото блюдо на Уолстан — Дани се смръщи, — което било царевична баница с мечешко месо и тиква. Тук е добавена даже и рецептата… Уф!
— Няма значение. И какво е станало после? Успели ли са да подмамят духа?
— Изглежда, че да. Отрупали са масата със споменатото ястие и след това направили кръг около нея. Старият Уолстан не издържал на изкушението да се порадва на любимото си лакомство, било то само с поглед, и когато се приближил, те го сграбчили…
— … и бързо и удобно го изпратили по тясната пътека в ефирната празнота — прочете Теа над рамото на Дани. Историята звучеше достоверно, съдейки по това, че само някой, който си е имал работа с духове, можеше да знае тези думи.
— Сега знаем как да го направим — заяви Дани. — Ще изчакаме до Хелоуин и ще я примамим. Просто трябва да открием нещо, което харесва…
— Или нещо, което мрази — добави Теа. Те се спогледаха.
— Като онова, което е видяла в стария салон — прошепна Дани. — Нещо, което да й напомни какво са й сторили в миналото.
— Да, освен… — Теа замълча. Умът й работеше трескаво, но тя не пожела да сподели мислите си с Дани. Освен ако хората вече не правеха нещо в тази посока… Хелоуин несъмнено щеше да привлече Сюзан. Ако полицията отвореше салона за партито, това щеше да е изключително силна примамка. Всички тези ужасяващи павилиони…
„Ако искам да я подмамя някъде другаде, ще трябва да измисля нещо още по-страшно, което да й напомни в по-голяма степен за случилото се с нея. Ще ми трябва някой за стръв, когото тя ще поиска да убие. Някой, който ще ми съдейства… и ще се съгласи да… Не и Ерик!“
Мислите й се накъсаха, когато осъзна накъде водеха. Откри, че ръцете й са леденостудени, а сърцето й бие бавно и тежко.
„Не! Не и Ерик, на каквато и да е цена. Дори да става дума за нечий друг живот.“
Теа прогони мисълта от ума си. Трябваше да има и друг начин и тя щеше да го открие. Имаше достатъчно време…
— Теа, чуваш ли ме? — Дани я гледаше притеснено.
— Просто се опитвах да измисля какво да правим. — Теа се застави да говори спокойно и да подреди мислите си. — Знаеш ли, все пак имаме време. Ако Сюзан продължава да държи под око стария салон, това може да ни бъде от полза. В същото време, докато салонът е затворен, хората няма да ходят там и тя няма да нарани никого.
— Надявам се — каза Дани. — Тоест, разбирам, че е разстроена, но никой не заслужава да умре по начина, по който умря Кевин. Било то и човек.