По-късно през нощта, докато Дани спеше спокойно в леглото на Блейс, Теа се взираше в слабата светлина над пердетата.
Мислеше си за Кевин, но и не само за него. От ума й не излизаха думите на Дани и баба й за отговорността, която лежеше на плещите й.
Дори да върна Сюзан обратно, дори баба да се оправи, дори да успея да попреча на Блейс да убие Ерик… какво ще се случи с мен? Аз съм отцепила се вещица. И за мен и Ерик няма никакво бъдеще… освен ако не избягаме. Но това означава той да напусне семейството си завинаги и да бъдем вечно преследвани. А също така да се отрека от Нощния свят и от призванието си на Пазителка на огнището.
Една последна мисъл премина през ума й, преди да се унесе.
Не е възможно тази история да свърши щастливо за всички.
На следващата сутрин Теа закъсня за училище и откри Блейс чак по време на обедната почивка, когато тя и Дани я видяха да седи в двора заедно с останалите вещици от Кръга на Мрака.
— Моля те, покажи ни го — каза Селена, докато Теа и Дани се приближаваха. — Само за малко, моля те.
— Добре, но първо искам да го изпробвам — каза Блейс самодоволно и отпи глътка от студения си чай, без дори да удостои Дани и Теа с поглед.
— Как е баба? — побърза да попита Теа, без да губи време за формалности.
Блейс се обърна.
— По-добре, но не и благодарение на теб. Защо не се обади сутринта?
— Успах се.
— Стояхме до късно тази нощ — намеси се Дани. — Вината не е нейна.
— Баба ти наистина е по-добре — каза Вивиан мило. — Сега има нужда единствено от почивка. Мама вероятно ще я задържи у нас известно време. Сънят, както знаеш, лекува.
Теа почувства известно облекчение. Ако баба й се оправеше, поне щеше да има едно нещо по-малко, за което да се тревожи.
— Благодаря ти, Вив. Моля те, благодари и на майка си от мен.
Блейс повдигна вежди и изпуфтя многозначително.
— Първо да го изпробваме… — повтори Блейс, взирайки се в далечината.
Тя беше облечена в съвършено несвойствен за нея стил — бронзово копринено яке с висока яка, закопчана до брадичката й. Теа изведнъж беше обзета от лошо предчувствие.
— Какво ще изпробваш? — попита Дани.
Блейс се усмихна загадъчно.
— Остани и ще видиш. — Тя огледа двора и добави звънко: — А ето я и идеалната мишена. Селена би ли го помолила да дойде тук?
Селена стана и бавно тръгна в указаната посока.
Теа го разпозна. Люк Прайс — онзи с червеното мазерати. Имаше вид на „лошото момче“ от холивудски филм — беше небрежно облечен, с модерна леко набола брада и електриковосини очи. Изглеждаше малко озадачен, докато следваше Селена към групата момичета.
— Как си Люк? — попита мило Блейс.
Люк сви рамене.
— Добре. Какво искаш? — Сините му очи се спряха високомерно върху Блейс. Очевидно беше свикнал момичетата да се захласват по него.
В отговор Блейс леко се засмя.
— Нищо, което не мога да имам — промърмори тя, но после, сякаш стресната от собствените си думи, побърза да добави: — Искам просто да поговоря с теб. И… може би ключовете на колата ти — завърши Блейс, накланяйки очарователно глава.
Люк прихна. Подпря се на бетонната стена зад себе си и с два пръста извади цигара от джоба на ризата си.
— Ти си луда — каза той леко объркан.
Дани се покашля, сякаш задавена от цигарения дим. Теа завъртя пластмасовото шише с вода в ръцете си.
Блейс направи гримаса.
— Махни тази гадост, цигарата ти вони ужасно — каза тя.
Люк издиша облак дим към нея.
— Ако имаш нещо да ми казваш, казвай. — Той изгледа неодобрително закопчаното й догоре яке. — Ако не, по-добре не ми губи времето.
Блейс се усмихна.
Тя хвана ципа, който стигаше до шията й.
— Искаш ли да познаеш какво има отдолу?
Люк огледа коприненото яке, спирайки погледа си най-вече върху извивката на гърдите й.
— Може би е по-добре да ми покажеш сама.
— Искаш да ти покажа? Сигурен ли си?
Теа гледаше нагоре, играейки си с капачката на шишето с минерална вода.
Люк гледаше намръщено, издишвайки цигарения дим през тънките си устни. Електриковосините му очи бяха присвити.
— Ако това е някаква глупава шега…
Блейс започна да смъква бавно ципа на якето си…