Имаше също и много купи. От състезания по бейзбол, баскетбол и тенис на корт.
— Тренирам ту бейзбол, ту тенис в различните години — обясни Ерик.
Спортната му екипировка беше разпиляна по целия под заедно с книги и няколко чифта мръсни чорапи.
Атмосферата не беше много по-различна от тази в стаята на млада вещица от Нощния свят.
На бюрото имаше фотография на мъж с пясъчноруса коса и зашеметяваща усмивка, също като тази на Ерик.
— Кой е този?
— Баща ми. Загина в самолетна катастрофа, когато Роз беше още малка. Беше пилот — каза Ерик простичко, но очите му потъмняха.
— Моите родители също са умрели, когато съм била малка — промълви тихо Теа. — Най-тъжното е, че дори не си ги спомням.
Ерик отново погледна снимката.
— Знаеш ли, никога не се бях замислял за това, но се радвам, че си го спомням. Имах поне този шанс.
Те се спогледаха и се усмихнаха.
До леглото имаше аквариум, който издаваше приятен бълбукащ звук. Теа седна до него и се загледа в една синя риба с преливащи цветове, която се стрелкаше в различни посоки. Изключи нощната лампа, за да вижда по-добре осветения аквариум.
— Харесва ли ти?
— Всичко ми харесва — отвърна Теа и вдигна глава към него. — Всичко.
Ерик премигна смутено, погледна леглото, на което седеше Теа, и после приседна непохватно на бюрото. Подпря се нехайно на него и по пода се разпиляха листове и тетрадки.
— Опа!
Теа без малко не прихна.
— Това молбата ти за Калифорнийския университет ли е? — попита тя.
Той вдигна въодушевен глава.
— Да. Искаш ли да й хвърлиш един поглед?
В първия момент Теа беше готова да каже „да“. Беше толкова щастлива, отворена за всичко, готова да опита всичко. Но миг по-късно промени решението си. Дали не отиваше вече прекалено далеч?
— Не. Не точно сега, благодаря ти.
— Както искаш — каза Ерик, оставяйки книжата на бюрото. — Нали знаеш, че все още можеш да се запишеш в курса по зоология. Господин Гаспаро е страхотен учител. И това, което учим, наистина ще ти допадне.
„Може би наистина бих могла да го направя — мислеше си Теа. — Какво лошо има в това?“
— И ако се интересуваш, д-р Селинджър се нуждае от допълнителна помощ. Заплащането не е голямо, но се трупа полезен опит.
И това също е възможност. А и няма да наруша нито един от законите на Нощта. Няма да използвам силите си, а просто ще бъда близо до животните.
— Ще си помисля — каза Теа, долавяйки нотката на въодушевление в собствения си глас. Погледна Ерик, който седеше с лакти на коленете си, приведен леко напред, очакващ отговора й с нетърпение. — И ти благодаря — добави тя тихо.
— За какво?
— За това… че ми желаеш доброто. Че държиш на мен… — Светлината от аквариума хвърляше потрепващи сини шарки върху стените и тавана и стаята приличаше на някакъв малък подводен свят. Отблясъците от него танцуваха по кожата на Теа.
Ерик се взираше настойчиво в нея. Сетне преглътна и затвори очи, промърморвайки:
— И представа си нямаш колко много държа на теб. — После я погледна.
Между тях отново беше възникнала онази необяснима връзка. Сякаш нещо ги притегляше един към друг. Усещането беше почти физическо, едновременно вълнуващо, но и плашещо.
Ерик се изправи бавно и затвори вратата. Седна до Теа. Двамата не откъсваха поглед един от друг.
И после всичко стана от само себе си. Пръстите им се сплетоха. Бяха толкова близо един до друг, че дъхът им се сливаше. Теа потрепери от електричеството, с което беше зареден въздухът.
Сякаш всичко беше обвито в златна мъгла.
Бам!
Трясъкът дойде от съседната стая.
— Не му обръщай внимание. Сигурно е полтъргайст — промърмори Ерик. Устните му бяха само на сантиметър от нейните.
— Това е Розамунд — отвърна Теа шепнешком. — Тя е нещастна и не е честно спрямо нея. Трябва да се опитаме да й помогнем.
Теа беше щастлива и искаше всички да се чувстват така.
Ерик изпъшка.
— Теа…
— Нека да я разведря малко, ако мога. И после ще се върна пак.
Ерик затвори очи, отвори ги отново и запали лампата.
— Добре — каза той с кисела усмивка. — Аз пък трябва да полея цветята на мама, да нахраня зайците и да свърша някои други неща. Обади ми се, когато се почувства достатъчно развеселена. Ще чакам.