Теа почука и влезе леко приведена в стаята на Розамунд.
— Роз? Може ли да поговоря с теб за малко?
— Не ме наричай така. Искам да ме наричаш Фред.
— Ъ-ъ… защо пък Фред? — Теа седна предпазливо на ръба на леглото. Всъщност не на леглото, а на пружината, защото матракът беше на земята, изправен в ъгъла до стената. Стаята изглеждаше така, сякаш беше ударена едновременно от ураган и земетресение. И се усещаше силна миризма на морско свинче.
Зад матрака бавно се подаде част от пясъчноруса глава. Едно зелено око не изпускаше Теа от поглед.
— Защото… — отвърна Розамунд с треперещ глас, — аз вече не съм момиче. Нещата винаги са стояли по този начин за момичетата и винаги ще си останат такива. И не ми пробутвай разни глупости, че жените чували по-добре от мъжете, че се справяли по-добре в подводници и че имали по-добри двигателни умения, защото не ми пука. Отсега нататък ще бъда момче.
— Ти си умно дете — каза Теа, искрено учудена от интелекта на Розамунд и това колко много иска да я утеши. — Но трябва да изучаваш историята. Нещата невинаги са били такива. Имало е времена, когато жените и мъжете са били равни.
— Кога е било това? — попита Розамунд.
— Ами, в древен Крит например. Те всички са били деца на Илития, върховната богиня. И момчетата, и момичетата на този остров изпълнявали опасни акробатични номера върху гърбовете на диви бикове. Само че… — Теа замълча за кратко, преди да продължи: — … после дошли гърците и ги завладели.
— Аха…
— Освен това… — Теа се опита да се сети за друг пример от човешката история. — Жените имали високо положение и при древните келти… докато римляните не ги завладели. И…
Човешката история се оказваше доста еднообразна.
— Казах ти — тросна се Розамунд. — Винаги едно и също. А сега си върви.
— Е, добре… — Теа се поколеба.
Беше в плен на шеметното чувство, че светът е прекрасен. То я правеше прекалено самоуверена и я караше да си мисли, че законите на Нощния свят са нещо незначително, което ако се наложи, може да бъде пренебрегнато.
„Недей — прошепна един глас в ума й. — Не го прави или ще съжаляваш.“
Но Розамунд беше толкова нещастна. А и златната светлина все още я обграждаше, карайки я да се чувства защитена. Неуязвима.
— Виж — каза Теа. — Искам да ти разкажа една история, която винаги ме е карала да се чувствам по-добре, когато бях малка. Само че трябва да я запазиш в тайна.
В зелените очи на Розамунд се появи интерес.
— Истинска история?
— Ами, не знам дали е истинска. Но е хубава история и е за онези времена, когато жените са били водачи. В нея се разказва за едно момиче на име Елвиза.
12
Теа се намести на пружината на леглото, макар това да не беше най-удобното място.
— И така. Това се случило във времената, когато все още имало магии. Елвиза можела да прави магии, както и повечето хора от нейното племе. Тя била дъщеря на Хеката — царицата на вещиците.
— Значи е била вещица? — Розамунд беше заинтригувана.
— Е, тогава не били известни с това име. Наричали ги Пазителки на огнището. Освен това Елвиза не изглеждала като вещиците на Хелоуин. Била красива, висока и с дълга руса коса.
— Също като теб?
— Хм — Теа се усмихна. — Не точно, но благодаря за комплимента. Елвиза била наистина красива, умна и също така силна. И когато Хеката умряла, заедно със сестра си Мая тя станала водачка на племето.
Сега цялата глава на Розамунд се беше подала над матрака. Слушаше с напрегнат, макар и скептичен интерес.
— А пък Мая… — Теа прехапа устни. — Е, тя също била красива и висока, но с дълга черна коса.
— Като момичето, което дойде във ветеринарната клиника след теб.
За момент Теа се стъписа. Беше забравила, че Розамунд е виждала Блейс.
— Е, да, донякъде… Но както и да е. Мая също била умна и силна, но не й харесвало това, че трябва да дели водачеството с Елвиза. Тя искала да управлява сама, но искала и още нещо. Да живее вечно.
— Звучи ми като добра идея — промърмори Розамунд.
— Да, няма нищо лошо в това да си безсмъртен, съгласна съм. Но зависи каква цена си готов да платиш за това. Разбираш ли ме?
— Не.
— Е, добре… — Теа се запъна. Всеки от Нощния свят веднага би се досетил за какво става дума, дори по някаква необяснима причина да не беше чувал историята. Но хората, разбира се, бяха различни. — Виждаш ли, въпросът е в това какво е трябвало да направи. Обикновените магии не можали да й донесат безсмъртие. Тя опитала всичко, дори Елвиза й помагала. И най-накрая открили онова, което търсели, но тогава Елвиза отказала да участва.