— Наистина държиш на него, нали?
— Да — прошепна Теа в отговор. — И все още мисля, че сме сродни души. Но…
„Ще пожертваш ли всичко?“, чу тя пак онзи глас.
— Не искам той да умре заради мен. Или пък да стана причина за война между Хармънови и останалите фамилии от Нощния свят. Ако трябва да се откажа от него, предпочитам да го направя сама. Искам също да съм сигурна, че е в безопасност и че е намерил щастието си с някоя друга, която го обича.
— Избрала ли си я вече?
— Името й е Пилар. — В следващия момент Теа стрелна братовчедка си с поглед. — Блейс, когато Люк те попита какво искаш и ти отвърна, че не искаш нищо, което можеш да имаш… какво точно имаше предвид?
Блейс отметна глава назад и се загледа в тавана. После сведе поглед надолу.
— Някой, някога да е искал нещо, което е можел да има? Как смяташ?
— Не знам.
Блейс обгърна колената си с ръце и подпря брадичката си на тях.
— Ако можем да имаме нещо, ние вече не го искаме. Затова винаги има нещо, което искаме и не можем да имаме… И така може би е по-добре.
Теа не се съгласи с нея. Думите на Блейс й прозвучаха като някаква ужасна лекция за това как да бъдем по-зрели.
— Да се захващаме за работа — каза тя.
13
Знаеш ли, според мен той те обича само заради корена на Йемона — каза Блейс.
Теа вдигна глава от мястото си в празната лаборатория по химия. Бяха в голямото междучасие и това беше най-пустото място в училището, което можаха да открият.
— Благодаря, Блейс. Сега като чух това, вече ми е по-леко.
Но може би беше вярно. Тя почти беше забравила, че първоначално беше използвала магия, за да го спечели.
„Ако Блейс е права, може би всичко ще стане по-лесно — каза си тя. — Ако чувствата му към мен не са били истински, значи няма толкова да ми липсва.“
Но колкото и да се успокояваше, Теа се чувстваше като скована в лед.
— Взе ли го?
— Разбира се. — Блейс хвърли един пръстен на плота. — Попитах я дали може да го разгледам и после се престорих, че съм го изпуснала в храстите. Тя все още е там и го търси.
Теа извади от раницата си необходимите за магията предмети. Две човешки фигурки от син восък, какъвто нейната братовчедка използваше за украшенията си. Бяха красиво и изящно изработени — Блейс добре владееше своето изкуство. Към мъжката фигурка беше прикрепена салфетката с кръвта на Ерик и един косъм от пясъчнорусата му коса, който Теа бе намерила на рамото си.
Теа сложи тюркоазения пръстен на Пилар на крака на женската фигурка, пристегна го с червен конец и протегна в очакване ръка.
Блейс извади от раницата си шестоъгълно шишенце с тапа. Течността вътре беше приготвена от всевъзможни отвратителни съставки, в това число и бизорски камък. Теа задържа дъха си и капна на пръста си няколко капки от нея, от които веднага започна да излиза дим.
— А сега ги завържи една за друга — нареди Блейс, докато кашляше и махаше с ръка, за да прогони дима.
— Знам. — Теа взе тънка алена лента, дълга около два метра и търпеливо започна да я намотава около двете фигурки. Уви ги като мумии и завърза свободния край на възел.
— Готово — каза Блейс. — Сега са свързани до смъртта си. Поздравления. Да видим, часът сега е десет и петнайсет, което означава, че до десет и шестнайсет… вече трябва да е забравил за съществуването ти. — Тя зарови ръце в косата си, която се стелеше между пръстите й като черен водопад.
Теа се опита да се усмихне.
Болката й беше непоносима. Сякаш някой беше отсякъл част от тялото й. Чувстваше се ужасно и изобщо не й беше до френски и тригонометрия.
„Животът все пак трябва да продължи — мислеше си. — Ще замина за някъде и ще правя каквото мога за хората. Ще работя в страни от Третия свят или ще се опитам да спасявам застрашени животински видове.“
Но плановете за добри дела не намалиха болката й. Гнетеше я и чувството, че дори тъгата й да стихнеше, щеше да остане като изтръпнала и никога повече нямаше да бъде щастлива.
И всичко това заради едно човешко момче…
Но Теа вече не беше същата и не разсъждаваше като преди. Човешките същества бяха чужди, но не бяха по-лоши от вещиците. Просто бяха различни.
До края на учебния ден избягваше срещите с Ерик, като за целта почти тичаше по коридорите или закъсняваше за час. След биенето на последния звънец, докато вървеше към стаята на Дани, едва не се сблъска с Пилар.