— О, моля те, не ми минавай с това. — Той си пое дълбоко въздух и заговори отново. — Омагьосваш змии, четеш мислите на морски свинчета. Лекуваш ухапвания от гърмяща змия с едно докосване. Влизаш в умовете на хората. Правиш магически талисмани, а лудата ти братовчедка е богинята Афродита. — Той я погледна. — Пропуснах ли нещо?
Теа намери друг камък, пристъпи назад слепешката и седна. От всичко във вселената в този момент тя усещаше най-силно собственото си дишане.
— Имам чувството — каза Ерик, наблюдавайки я със зелените си очи, — че вие всъщност сте потомки на Хеката, древната царица на вещиците. Греша ли?
— И сега сигурно очакваш награда за съобразителност? — Теа все още не знаеше какво да му каже, нито можеше да му даде смислен отговор. Можеше само да бръщолеви несвързано.
Той направи пауза и се усмихна, крива измъчена усмивка, но все пак първата, която виждаше днес. Миг по-късно тя изчезна от лицето му.
— Вярно е, нали? — каза той простичко.
Теа погледна към пустинята, към огромните канари в далечината. Остави очите си да се реят из кафяво-зелената шир. След това постави пръсти върху носа си.
Щеше да направи нещо, за което всичките й предци щяха да я осъдят. Нещо, което никой от близките й, с които бе израснала, нямаше да разбере.
— Да, вярно е — прошепна тя.
Той въздъхна, самотна човешка фигура в тази огромна пустиня.
— Откога знаеш? — попита тя.
— Ами… Имам чувството, че винаги съм го знаел. Но ти не искаше да бъдеш разкрита и в известен смисъл нарочно си затварях очите. — На посърналото му лице се появиха следи от вълнение. — Значи е истина. Можеш да правиш магии.
„Кажи го — мислеше си Теа. — Това няма да е първото правило, което ще нарушиш. Изречи думите пред човешко същество.“
— Аз съм вещица — прошепна тя.
— Или Пазителка на огнището. Както разбрах от Роз.
Теа го погледна ужасено.
— Ерик… не можеш да говориш за това с Роз. Ти не разбираш. Те ще я убият.
Това обаче не произведе очаквания ефект върху него.
— Знаех си, че се страхуваш от нещо. Предполагах, че се боиш някой да не нарани теб или баба ти.
— И те наистина ще го направят. Те ще ме убият. Но ще убият и теб, и Роз, и майка ти, и всеки, който смятат, че е разбрал за тях.
— Но за кого говориш?
Тя го погледна, поколеба се за миг и сетне извърши най-голямото предателство в живота си.
— За Нощния свят.
— Добре — каза Ерик половин час по-късно. Те седяха един до друг на неговия камък. Теа не го докосваше, въпреки че физически усещаше присъствието му. — Добре — повтори той. — Значи потомците на Мая са ламия, а тези на Елвиза са вещици. И всички те заедно образуват тази тайна организация, Нощния свят.
— Да — потвърди Теа, която трябваше да се бори с импулса си да шепне. — Макар че не всички са ламия и вещици. Има също така шейпшифтъри, създадени вампири, върколаци и други същества. Всички видове, с които човешката раса не е успяла да си разчисти сметките.
— Вампири — промърмори Ерик, загледан със стъклен поглед в един кактус. — Действително съм впечатлен. Истински вампири! Кажи ми… — той погледна Теа проницателно. — Ако всички вие имате такива свръхестествени сили, защо просто не вземете надмощие над хората.
— Твърде сме малко — отвърна Теа. — А вие сте твърде много. Не ни достигат сили, въпреки способностите, които притежаваме.
— Но, виж…
— Размножавате се много по-бързо, имате повече деца от нас и ни избивате, когато се натъкнете на нас. Вещиците са били на крачка от това да изчезнат, преди да се съюзят с другите видове и да сформират Нощния свят. И затова тази общност пази толкова строго своята тайна.
— И затова се опита да ме отстъпиш на Пилар — каза Ерик.
Теа усещаше погледа му почти като физическо докосване. Тя се загледа в една туфа скална коприва между краката си.
— Не исках да умреш. Нито пък исках аз да умра.
— И според теб те ще ни убият, защото сме влюбени.
— Без да се замислят дори.
Той докосна рамото й. Теа почувства как от ръката му се разлива топлина и направи усилие да не потръпне.
— Тогава ще го пазим в тайна — каза той.
— Ерик, не е толкова просто. Ти не разбираш. Няма къде да отидем, няма място, където можем да се скрием. Хората на Нощния свят са навсякъде.