Выбрать главу

— И те всички следват тези правила.

— Да. И благодарение на това оцеляват.

Той въздъхна и след това каза с треперещ глас:

— Трябва да има някакъв начин.

— И аз мислих за това. — Нейният глас също беше несигурен. — Но трябва да приемем реалността. Единственият ни шанс да останем живи е всеки от нас да поеме по своя път. А ти колкото може по-бързо трябва да забравиш за мен и всичко, което ти казах.

Тя трепереше, а очите й се напълниха със сълзи. Но ръцете й бяха свити в юмруци и не го поглеждаше.

— Теа…

Сълзите й потекоха.

— Няма да стана причина за смъртта ти — промълви тя.

— А аз не мога да те забравя. И не мога да спра да те обичам.

— А може би и това е само магия — каза Теа, подсмърчайки. Сълзите й се стичаха по лицето и капеха върху камъка. Ерик потърси в джобовете си нещо като кърпичка, а после се опита да избърше мокрите й страни с палеца си.

Тя бутна ръката му.

— Чуй ме. Ти пропусна нещо, докато изброяваше способностите ми. Аз правя и любовни заклинания. Направих такова и за теб, за да те накарам да се влюбиш в мен.

Ерик не изглеждаше изненадан.

— Кога?

— Кога те омагьосах ли? В деня, когато те поканих на танците.

Ерик се засмя.

— Теа… — Той поклати глава. — Виж, влюбих се в теб още преди това. Случи се, когато бяхме тук в пустинята, с онази змия. Когато се вгледахме един в друг… Тогава те видях заобиколена от мъгла и ти беше най-красивото нещо на света. — Той поклати отново глава. — Може да е било магия, но не мисля, че е имало нещо общо с твоето заклинание.

Теа изтри очите си с ръкав. Е, значи коренът на Йемона не беше толкова ефикасен. Във всеки случай любовните магии сякаш отскачаха от Ерик. Дори онази с фигурките не свърши никаква работа…

Тя изведнъж се наведе и взе раницата си.

— Не знам все пак защо това не подейства — промърмори Теа, търсейки платнения си несесер за гримове. Когато го намери, дръпна ципа и бръкна вътре. Извади привързаните една за друга фигурки. На пръв поглед всичко изглеждаше нормално. И после откри отговора на загадката. Мъжката кукла беше наопаки. Вместо да е с лице към женската, тя беше обърната с гръб към нея.

Червената лента все още беше здраво стегната около тях. Не беше възможно да е станало случайно. Но фигурките бяха стояли в несесера й, а той не беше излизал от раницата й през целия ден.

Ерик наблюдаваше внимателно.

— Това е пръстенът на Пилар! Ето значи как си ни омагьосала. Може ли да я видя?

— Е, защо не? — прошепна Теа. Тя отново се почувства замаяна.

„Значи не е станало случайно — мислеше си тя. — Нито е дело на човек или вещица. Тогава може би… Може би има магия по-силна от заклинанията. Може би законът на сродните души е твърде силен и ако на двама души им е писано да бъдат заедно, нищо не може да ги раздели.“

— Ще върна пръстена на Пилар — каза Ерик, докато размотаваше внимателно алената лента. Сетне раздели фигурките една от друга и ги върна обратно в несесера. Накрая я погледна. — Винаги съм те обичал. Въпросът е… — Замълча за кратко и отново заприлича на срамежливия Ерик, когото тя познаваше. — … дали ти ме обичаш? — добави той тихо, без да я изпуска от погледа си.

„Може би в живота има неща, с които просто не можеш да се бориш…“

Теа се застави да го погледне.

— Обичам те — прошепна. — Не знам какво има да става, но те обичам.

И те бавно, почти като насън, се прегърнаха.

— Има обаче един проблем — каза Теа малко по-късно. — Наред с всички останали проблеми. Другата седмица ще бъда заета с нещо и искам да ми дадеш малко време.

— Какво е това нещо?

— Не мога да ти кажа.

— Трябва да ми кажеш — каза той спокойно, докато дъхът му галеше косата й. — Сега трябва да ми казваш всичко.

— Свързано е с магии и е опасно. — Секунда по-късно тя осъзна грешката си.

— Какво имаш предвид, като казваш „опасно“? — Ерик се изправи. Гласът му й подсказа, че той вече е нащрек. — Ако си мислиш, че ще те оставя да правиш нещо опасно сама…

Ерик умееше да убеждава. В това беше по-добър дори от Блейс. Теа пък не беше особено силна в изкуството да мълчи. И накрая тя му разказа за Сюзан Бланшет.

— Мъртва вещица — каза той.

— Дух на мъртва вещица. При това много зъл и опасен.

— И ти смяташ, че тя ще се върне?