Теа не беше сигурна, че е чула правилно и, изглежда баба й беше в същото положение.
— Как така? — попита Теа.
— Известно е, че Елвиза е забранила на вещиците да убиват хора, нали така? — поде Арадия със спокойно изражение на лицето. — Но този дух беше вещица, която вече бе убила човек и възнамеряваше да убива отново. Е добре, това момче помогна тя да бъде върната обратно, съдейства на Теа да развали забранената магия и по този начин предотврати повторното нарушаване на закона.
— Добра защитна реч — промърмори Рийс, но Теа не можа да разбере дали той е съгласен с Арадия или не.
Баба й пристъпи напред, без да изпуска Ерик от поглед.
— И какво точно направи ти, за да помогнеш, младежо?
— Не знам дали съм помогнал — отвърна Ерик с характерната си искреност. — Основно се опитвах да попреча на онова нещо да ме убие.
— Кога запали огъня? — попита тихо Теа, все още стискайки ръката му.
Ерик я погледна и на устните му трепна лека усмивка.
— В девет часа — отвърна той.
— В мое отсъствие — каза Теа, този път малко по-високо. — Макар да си знаел, че Сюзан ще се появи и че ще се опита да те убие. И въпреки че не притежаваш никакви магически сили, с които да се бориш с нея. Защо го направи тогава?
— Знаеш защо. Ако не го бях направил, тя щеше да отиде на партито.
— И да убие още хора — каза Теа и погледна към баба си.
Възрастната жена се взираше в Ерик със старите си проницателни очи.
— Значи си спасил нечий живот.
— Не знам — отвърна Ерик, отново вбесяващо искрен. — Но не исках да рискувам това да се случи.
— Той спаси и моят живот — каза Теа. — Сюзан се опита да ме убие. И аз никога нямаше да успея да направя заклинанието и да я върна обратно, ако той не беше отвлякъл вниманието й.
— Това е много мило, но не съм сигурен, че е достатъчно — каза Стария Боб, прокарвайки пръсти по брадичката си. На обветреното му лице се четеше насмешка. — Никъде не е казано, че придържането към един закон оправдава нарушаването на друг. Особено пък, когато става дума за закон на Нощния свят. Можем да си навлечем големи неприятности, ако си правим шега с това.
Баба и майка Кибела се спогледаха. Баба се обърна към Стария Боб.
— Аз ти сменях пелените — тросна се тя. — Така че не ми тълкувай законите на Нощния свят. Няма да позволя на шайка кръвожадни вампири да ми казват какво да правя. — Старицата на Кръга обиколи останалите с поглед. — Трябва да обсъдим това някъде насаме. Да се върнем у дома.
„Някъде насаме.“ Докато джипът подскачаше по неравния път, надеждата продължаваше да искри в душата на Теа. Ерик караше, а тя беше на задната седалка, поради което не можеха да си говорят. Леля Урсула седеше отпред до Ерик.
„Баба се бори за мен — мислеше си Теа. — Също и Арадия, а може би дори и майка Кибела. Те не искат да умра. И като че ли не искат да умре и Ерик“.
Но реалността продължаваше да попарва надеждата.
Какво можеха да сторят те? При никакви обстоятелства нямаше да разрешат връзката между човек и вещица. Нито пък можеха да допуснат в Нощния свят да избухне междуособна война, било то и залогът да е животът на Теа.
Нямаше никакво решение.
Малкият керван от коли отби в уличката зад магазина на баба й.
Скоро Теа отново стоеше в работилницата в средата на кръга от столове. Креон и Белфана ги очакваха. Както и Блейс и Дани, които седяха до тях.
— Добре ли си? — Дани понечи да се изправи, но след това замълча. Големите й кадифени очи бяха вторачени в Ерик. Човек в Кръга!
— Върнахме Сюзан обратно — отвърна тя простичко. И отново хвана ръката на Ерик.
Вътрешният кръг се нареди около тях — вещица и човек, стоящи в центъра.
— Имаме сложна ситуация — поде баба й и обясни как стоят нещата, въпреки че повечето от присъстващите вече бяха наясно с проблема. Тя говореше бавно, вглеждайки се в лицата на членовете на Кръга.
Постепенно Теа се ориентира какво се случва. Баба й се опитваше да спечели всеки един от тях на своя страна, внушавайки им, че има подкрепата на майката и девицата на Кръга.
— В резултат на това пред нас стоят тези двамата — каза тя накрая. — И ние трябва да решим какво да правим с тях. Това решение трябва да бъде взето от Вътрешния кръг, на дъщерите и синовете на Елвиза. А не от Съвета на Нощния свят. — Тук тя погледна към Стария Боб.