Теа продължи да пие.
Чай. Разреден студен чай. Такъв беше вкусът на Чашата на забравата.
Шишето беше запечатано… Не е възможно Блейс да е имала време… Освен това върху корковата тапа имаше восък…
Умът на Теа работеше трескаво. Но беше достатъчно съобразителна да изпие голяма част от течността с надеждата, че когато и Ерик изпиеше своя дял, в бокала нямаше да остане нито капка и Кръгът нямаше да може да провери какво точно са пили.
Лицето на Теа остана безизразно, когато Блейс пое бокала от нея и го подаде на Ерик.
В очите на Ерик също трепна изненада, когато започна да пие, но не спря.
— Трябва да изпиеш всичко до края — каза Блейс, без да изпуска Теа от поглед.
И тогава Теа разбра всичко.
Блейс беше направила подмяната по-рано, когато бе използвала Чашата на Лета, за да заличи спомените на момчетата, чиято кръв беше взела по време на танците. Тя беше пресипала истинската течност някъде другаде, на нейно място беше наляла чай и накрая беше сложила печатите и всичко останало. И сега…
Когато Блейс взе бокала от Ерик, Теа почувства, че я обзема паника.
Това никога няма да мине! Те няма да се хванат. Но…
Теа взе ръката на Ерик и заби ноктите си в дланта му. Не посмя да му каже нито дума, не посмя дори да го погледне. Опитваше се да го спаси с мисълта си: Не казвай нищо, не прави нищо, просто ме следвай. Лицето й беше безизразно като на восъчна кукла.
Ерик стоеше до нея и мълчеше. Не знаеше какво става, не знаеше какво да очаква, но очевидно беше усетил ноктите на Теа. И доказа колко е умен, продължавайки да мълчи.
— Закривам събранието — каза баба й лаконично. — Блейс, изведи ги от къщата, докато са още дезориентирани. Би трябвало да могат да се приберат сами. — После тя се обърна, без да поглежда към Теа.
— Няма проблем — отговори Блейс.
— Аз ще дойда с вас — добави Арадия.
17
Те излязоха и тръгнаха към джипа на Ерик. Нощният въздух беше студен и нямаше луна. Теа държеше ръката си върху гърба на Ерик, готова да го побутне, ако се поколебае. Но той не го стори. Когато стигнаха джипа, Теа погледна крадешком към Блейс. Страхуваше се изразът на лицето й да не я издаде. Виждаше ли ги Арадия? Толкова отчаяно копнееше да прегърне Блейс за последен път!
— Магазинът има ли прозорец, който да гледа към тази улица? — попита изведнъж Арадия.
Теа хвърли поглед към Блейс.
— Не — отвърна тя.
— Тогава можете да се сбогувате. След това ще се наложи да се преструвате, че не се познавате.
Теа я зяпна и усети в нея да се надига див необуздан пристъп на смях, който едва сподави.
— Сега разбирам защо си девица — прошепна тя. — Но разбра ли някой друг?
— Не мисля. Някои може да са заподозрели нещо, но смятам, че ще си държат устата затворена. Хайде, време е да се сбогувате.
Теа прегърна Блейс и дълго не можа да се откъсне от нея.
— Благодаря ти, братовчедке. О, Илития! Блейс, ще ми липсваш.
— Сега аз съм последната от рода Хармън — каза Блейс, опитвайки се да звучи самодоволно. — Ще имам своя собствена стая — добави тя малко по-убедително. — И ще си разчистя сметките с Шийна.
— С кого?
— А, да, всъщност ти не знаеш. Тя ни е издала. Това е една от малките приятелки на Тобаяс, от Кръга на Мрака. Изглежда, че той ни е шпионирал. Казал й е, че правим забранени магии, а тя пък е казала на баба.
— Сега това вече няма значение.
— Шегуваш ли се? Заради нея ще ме изпратят в Манастира. Непременно ще я убия. — Дрънкулките на Блейс иззвъняха, когато отметна глава.
После тя прегърна Теа още по-силно.
— Не знам защо искаше да бъдеш човек — прошепна тя. — Но се надявам, че си щастлива сега, когато имаш това.
— Блейс, моля те, не наранявай хората повече. Не забравяй, че те все пак са живи същества.
Блейс въздъхна уклончиво и каза едва чуто:
— Ще ми липсваш, сестричке.
Теа най-накрая я пусна.
Когато беше вече в джипа, Арадия се наведе към отворената врата.
— Чуй ме — каза тя бързо. — Това е всичко, с което мога да ти помогна. Спомняш си, че майка Кибела спомена Кръга на Зората. Чувала съм слухове, че има вещици, които се опитват да възродят тази общност. Вещици, които искат да забравят времената на Инквизицията и не съблюдават закона на Нощния свят. Не знам дали това е вярно, но ако ги има, би могла да се опиташ да ги откриеш.