— Да, така е — съгласи се Блейс и взе тетрадката, държейки я предпазливо, сякаш маникюрът й още не беше изсъхнал. — Е, добре, време е за следващия ми час. Алгебра. — Тя направи физиономия. — Чао засега.
Теа се изпълни с подозрение, докато гледаше как братовчедка й се отдалечава.
Блейс по принцип не беше толкова услужлива. И това „Чао засега“ й се стори твърде мило. Очевидно беше намислила нещо.
Теа проследи с поглед рубинената блуза на Блейс, която тръгна обратно към главния коридор и след това без колебание зави по коридора с шкафчетата. В едно от тях се беше заровила слаба фигура с дълги крака и пясъчноруса коса.
Това беше най-бързото намиране на човек, което съм виждала някога, помисли си Теа кисело. Тя надникна иззад вратичката на едно счупено шкафче, боядисано в лазурносиньо.
Блейс вървеше към Ерик, който беше с гръб към нея, полюшквайки бедра. Тя сложи ръка на рамото му.
Ерик леко подскочи и се обърна.
Блейс просто стоеше там и го гледаше невъзмутимо.
И не се налагаше да прави нищо повече. Тя омайваше момчетата със самото си съществуване. Зашеметяващата й черна коса, тлеещите й сиви очи… плюс фигура, която можеше да спре движението на магистралата. Пищните й извивки бяха изящно подчертани от дрехите й, с които друго момиче може би нямаше да изглежда добре, но на Блейс те стояха смайващо. Момчета, които смятаха, че харесват естествените момичета, веднага падаха в краката й, както и онези, които си мислеха, че си падат по блондинки.
Ерик премигна срещу нея зашеметен, без да знае какво да каже. Това не беше необичайно. На момчетата винаги им се връзваше езикът, когато бяха около Блейс.
— Аз съм Блейс Хармън. — Гласът й беше тих и спокоен. — А ти… трябва да си Ерик?
Ерик кимна, все още премигвайки.
Да, той очевидно беше заслепен от нея, помисли си Теа. Този глупак! В същото време се учуди колко бурно реагираше на всичко това самата тя.
— Добре, защото не бих искала да дам това на някой друг. — Блейс извади тетрадката иззад гърба си като магьосник.
— О, къде я намери? — На лицето на Ерик се изписа едновременно облекчение и благодарност. — Търсих я навсякъде.
— Братовчедка ми ми я даде — каза Блейс небрежно. Тя задържа тетрадката, когато той се опита да я вземе. — Почакай, дължиш ми нещо за това, че ти я донесох, нали?
Гласът й беше като мъркане. И сега Теа вече знаеше какво предстоеше да се случи.
Ерик беше обречен.
3
Обречен и изгубен. Блейс го бе избрала и единственият въпрос беше как щеше да си поиграе с него.
Дълъг списък с имена изплува в ума на Теа. Ранди Марик, Джейк Батиста, Кристофър Милтън, Трой Съливан, Дениъл Ксионг.
А сега и Ерик Рос.
Но Ерик звучеше въодушевен:
— Твоята братовчедка? Това да не е другото ново момиче? Теа?
— Да. А сега…
— Виж, знаеш ли къде е тя? Наистина искам да говоря с нея. — Погледът на Ерик отново се замъгли, докато гледаше някъде в далечината. — Тя е просто… никога не съм срещал някоя като нея…
Блейс пусна тетрадката и се загледа в него с почуда.
От скришното си място Теа също го наблюдаваше.
Нищо подобно не се беше случвало преди. Той сякаш дори не виждаше Блейс, което беше странно. Но защо, в името на Синята богиня-маймуна на любопитството, мислеше си Теа, това откритие все пак й донесе облекчение!
Чу се звънецът. Блейс все още стоеше там смаяна. Ерик пъхна тетрадката в раницата си.
— Би ли й казала, че съм попитал за нея?
— Нея не я интересува, че си питал за нея! — отсече Блейс с вече не толкова мек тон. — Тя много категорично каза, че не иска да те вижда повече. И на твое място бих внимавала, защото понякога тя е доста избухлива. — Последните думи бяха изречени на висок глас.
Ерик изглеждаше малко разтревожен и обезкуражен. Теа го видя нервно да преглъща. После, без дори да каже довиждане на Блейс, се обърна и тръгна към дъното на коридора.
Е, добре, щом такава е волята на Червената богиня-врана на мълнията, каза си Теа.
Блейс се обърна и тръгна към Теа, която дори не опита да се скрие.
— Значи си видяла всичко. И предполагам, че си останала доволна — каза Блейс язвително.
Но Теа далеч не беше щастлива. Беше по-скоро объркана. Някак тревожна и уплашена, защото Чашата на смъртта все още плуваше пред очите й.