— Ясно — отвърна Мартин Бек. — Благодаря за помощта.
— Няма за какво. Ако нещо не е ясно, позвънете пак.
— Довиждане.
Той постави слушалката на вилката. Обясненията й бяха отлични. И все пак един въпрос си остана неизяснен. Наистина този въпрос е твърде странен.
Свярд не би могъл да се самоубие. Че как иначе, за да се застреляш, трябва да има с какво да свършиш тази работа.
А в квартирата на Бергсгатан не е намерено огнестрелно оръжие.
VII.
Мартин Бек вдигна отново телефонната слушалка.
Трябваше да открие полицаите от патрулната кола, които бяха ходили на Бергсгатан. Загуби доста време, докато изясни, че единият от тях е в отпуск, а другият е призован в съда като свидетел по някакво дело.
Най-сетне Мартин Бек се свърза със следователя, който беше препратил делото от участъка в криминалната полиция. Оказа се, че той много се е мотал — едва в понеделник на двадесет и седми е оформил изпращането на документите… Мартин Бек намери за нужно да се осведоми:
— Вярно ли е, че сте получили заключението на съдебния лекар още в сряда?
— Ей богу, не си спомням точно — в гласа на следователя се усещаше неувереност. — Във всеки случай аз го прочетох едва в петък.
И понеже Мартин Бек чакаше мълчаливо обяснения, той продължи:
— В нашия участък само половината от хората са на работа. Едва се справяме с най-неотложните дела. А преписките продължават да се трупат.
— Значи до петък никой не е чел протокола?
— Напротив, началникът на оперативния отдел го видя. В петък сутринта той пита и мен у кого е пистолетът?
— Какъв пистолет?
— Този, с който се е застрелял Свярд. Самият аз не съм го виждал, но реших, че някой от полицаите, които първи са отишли на местопрестъплението, е намерил оръжието.
— Пред мен е тяхното донесение — каза Мартин Бек. — Ако в квартирата е имало огнестрелно оръжие, те са били длъжни да упоменат за това.
— Аз не виждам никакви пропуски в действията на нашия патрул.
Иска да запази хората си… Съображенията му са ясни. През последните години критиките към полицията стават все по-остри, отношенията с обществеността рязко се влошават, а натоварването почти се удвои. В резултат на това хората напускат на групи полицията, при което, като правило, си отиват по-добрите. И макар че в страната безработицата расте, да се направи пълноценна замяна е невъзможно. Затова тези, които са останали, се пазят един друг.
— Да допуснем — каза Мартин Бек.
— Момчетата са действували правилно. Веднага след като са проникнали в апартамента и са открили покойника, те са извикали следовател.
— Имате предвид Гюставсон?
— Точно така. Той е от криминалната полиция, нему се полага да прави изводи и да докладва за всичко, което е открито. Аз реших, че те са му обърнали внимание за пистолета и той го е взел.
— И после е премълчал за това в донесението си?
— Всичко се случва — сухо отбеляза сътрудникът.
— И все пак излиза, че в стаята изобщо не е имало оръжие.
— Като че ли. Но аз научих за това едва миналия понеделник, когато разговарях с Кристиансон и Квастму. И моментално препратих всички документи в Кунгсхолмсгатан.
Полицейският участък и криминалната полиция се намираха в един и същ квартал, поради което Мартин Бек си позволи да отбележи:
— Не е кой знае колко далеч.
— Действахме според правилника — отвърна следователят.
— Честно казано, мен ме интересува повече Свярд, отколкото пропуските на тази или онази страна.
— Ако някой е направил пропуск, то това не е полицията.
Намекът беше достатъчно прозрачен и Мартин Бек предпочете да приключи разговора.
— Благодаря за помощта — каза той. — Всичко хубаво.
След като помисли минута, той набра номера на Гюставсон.
— Ах, да, онова дело — спомни си той. — Непонятна история. Какво да се прави, случва се.
— Какво се случва?
— Непонятни случаи, загадки, които просто е невъзможно да решиш. Безнадеждно дело, това се вижда веднага.
— Ще ви помоля да дойдете тук.
— Сега? На Вестберг?
— Именно.
— За съжаление това е невъзможно.
— Съмнявам се — Мартин Бек си погледна часовника. — Да речем, в три и половина.
— Но на мен не ми е…
— В три и половина — повтори Мартин Бек и прекъсна връзката.
Той стана и се заразхожда из стаята с ръце на гърба.
Всичко е нормално. През последните пет години нещата потръгнаха тъй, че най-напред се налагаше да се изясни как е действувала полицията. И нерядко това се оказваше по-трудно, отколкото да се вникне в самото дело.