Алдор Гюставсон се яви в пет без пет.
Презимето Гюставсон не говореше нищо на Мартин Бек, но лицето му беше познато. Слаб брюнет на около тридесет години с безцеремонно и предизвикателно поведение. Мартин Бек си спомни, че беше го виждал в дежурната на криминалната полиция и на други не толкова забележителни места.
— Моля, седнете.
Гюставсон седна в най-удобното кресло, преметна крак върху крак и извади цигара. Запуши и каза:
— Неприятно дело, нали? Какви въпроси имате?
Мартин Бек си поигра мълчаливо с химикалката, след това попита:
— Кога отидохте на Бергсгатан?
— Вечерта, някъде около десет.
— И какво видяхте?
— Ужас. И гадна миризма…
— Къде бяха полицаите?
— Единият стоеше на пост пред вратата. Вторият беше в патрулната кола.
— През цялото време ли са наблюдавали вратата?
— Казаха, че през цялото време.
— А вие… ти какво предприе?
— Как какво — влезнах и огледах. — Картината, разбира се, беше ужасна. Но нали трябва да се провери, може работата да се окаже нечиста.
— Но ти заключи противното.
— Естествено. Всичко беше ясно като бял ден. Вратата заключена отвътре със сума ти катинари и резета. Момчетата едва са успели да я разбият. И прозорецът затворен, и щорите спуснати.
— Прозорецът беше ли затворен?
— Не. Те са го отворили веднага след като са влезли. Иначе би трябвало да се сложи противогаз.
— Колко време престоя?
— Малко. Точно толкова, колкото да се убедя, че там няма работа за криминалната полиция. Картината е ясна — или самоубийство или естествена смърт, а с тия неща полицията не се занимава.
Мартин Бек прелисти донесението.
— Не виждам описа на иззетите вещи.
— Така ли? Сигурно са забравили. Пък и какво има там за описване? Вехтории почти нямаше. Маса, стол, креват и разни дреболии в кухнята, това е всичко.
— Но ти оглед направи ли?
— Разбира се. Огледах всичко и едва след това дадох разрешението.
— Кое?
— Как кое? Не разбрах.
— Кое разрешение си дал?
— Да се вдигнат останките. Старчето трябваше да се аутопсира. Даже и от естествена смърт да е умрял, все едно има такова правило.
— Можеш ли да изложиш наблюденията си.
— Много лесно. Трупът лежеше на три метра от прозореца. Горе-долу.
— Горе-долу?
— Не носех рулетка. Трябва да е пролежал най-малко два месеца, съвсем беше изгнил. В стаята имаше два стола, маса и креват.
— Два стола?
— Аха.
— Ти току-що каза, че е бил един.
— Така ли? Не, струва ми се, че бяха два. Освен това лавица с книги и стари вестници. А в кухнята две-три тенджери, кафеник и разни други работи.
— Какви разни други работи?
— Ами че ножове, вилици, ножче за рязане на консервни кутии, кофа за боклук.
— Ясно. На пода не лежеше ли нещо?
— Нищо, ако не се смята покойникът. Полицаите също не са намерили нищо, питай ги.
— Някой друг влизал ли е в квартирата?
— Не, момчетата казаха, че никой не е влизал. Само аз и те. След това дойдоха работниците с фургона и отнесоха трупа в полиетиленов чувал.
— И причините за смъртта на Свярд с изяснени?
— Точно така. Застрелял се е. Само едно не го разбира умът ми! Къде е дянал патлака.
— Ти имаш ли някакви предположения в това отношение?
— Никакви. Идиотски случай. Тази история няма да се разкрие, аз ви го казвам. Рядко, но се случва.
— Полицаите какво казаха?
— Нищо. Какво могат да кажат — намерили труп, убедили се, че всичко е затворено, нищо повече. Ако в квартирата имаше патлак, нима нямаше да го намерим. Пък и къде ли би могъл да бъде, ако не до покойничето.
— Ти изясни ли личността на покойника?
— Че как иначе. Фамилия Свярд — пише го на вратата. Веднага се разбира какъв човек е.
— Тъй, тъй…
— Най-обикновен пияница. Такива често се самоубиват. Или се напиват до смърт, или от инфаркт отиват на оня свят.
— Нещо друго съществено да добавиш?
— Нищо. Това е такава главоблъсканица… Загадъчен случай. Тук даже ти няма да се справиш, помни ми думата. Пък и няма ли по-важни дела?
— Може би няма.
— Жаден съм. Мога ли да се омитам?
— Не бързай — отвърна Мартин Бек.
— Нищо повече не мога да кажа — Алдор Гюставсон загаси цигарата си в пепелника.
Мартин Бек стана и се приближи до прозореца.
— Затова пък аз имам — отбеляза той, застанал с гръб към събеседника си.
— И какво е то?
— Сега ще чуеш. Например миналата седмица на местопроизшествието е ходил специалист по криминалистична техника. Повечето от следите са унищожени, но на килима веднага били открити петна от кръв, едно по-голямо и две по-малки. Ти видя ли ги?