Как да постъпи?
Ако кажеш всичко, което мислиш — ще те уволнят.
Лошо. Трябва да съществуват някакви други, по-рационални средства. И сигурно не само той разсъждава така, мнозина от колегите му споделят неговите възгледи. Но кои именно и колко са те?
Съвестта на Булдозера Улсон не беше обременена с подобни проблеми. Той си живееше превъзходно на този свят и всичко му беше „ясно като бял ден“.
— Само едно не мога да разбера — каза той.
— Нима? — удиви се Гюнвалд Ларсон. — И какво е то?
— Къде се е дянала тази кола? Нали сигналните инсталации са били в ред?
— Трябва да се предполага.
— Значи мостовете са били взети веднага под контрол.
Сьодермалм е остров, към него водят шест моста и специалната група беше изработила отдавна подробни инструкции за колкото се може по-бързото изолиране на централните райони на Стокхолм.
— Точно така — потвърди Гюнвалд Ларсон. — Аз направих справка в службата за охрана на реда.
— Каква е каруцата? — попита Колберг.
Той не беше още успял да се запознае с подробностите.
— „Рено-16“, светлосива или бежова. С буква „А“ и две тройки в номера.
— Номерът, разбира се, е фалшив — каза Гюнвалд Ларсон.
— Естествено, но аз още не съм чувал, че е възможно да се пребоядисваш по пътя от Мариантогрет до Слюсен. А ако те са сменили колата?
— Да?
— Тогава къде е първата?
Булдозера Улсон крачеше бързо из стаята и се тупаше с длани по челото. Той беше на четиридесет години, по-нисък от среден, пълен, червендалест, непрекъснато в движение. Сега той разсъждаваше на глас:
— Те вкарват колата в някой гараж, недалеч от метрото или от автобусна спирка. Един от тях веднага изнася парите. Другият сменя номера и веднага офейква. В събота идва бояджия и пребоядисва каросерията. И вчера сутринта вече е било възможно да се премести каруцата на друго място. Но…
— Какво „но“? — попита Колберг.
— Моите хора вчера до два часа през нощта проверяваха всяко „Рено“, което идваше от района на Сьодор.
— В такъв случай или колата се е измъкнала още през първия ден, или тя е още на острова — заключи Колберг.
Гюнвалд Ларсон мълчеше. Той гледаше с погнуса дрехите на Булдозера Улсон. Измачкан син костюм, розова риза, широка връзка на цветя. Черни чорапи, островърхи кафяви обувки с дантелена украса, при това нечистени кой знае откога.
— А за какъв бояджия говориш?
— Те не се занимават с колите, за тази цел си наемат страничен човек, най-често от друг град, от Малмьо, да речем, или от Гьотеборг. Той натъкмява колата на предварително уговореното място и сам я откарва оттам. При тях с транспорта всичко е точно разчетено.
— При тях? За кого говориш ти? — учуди се Колберг.
— За Малмстрьом и Мурен, за кого другиго?
— Кои са тези Малмстрьом м Мурен?
Булдозера Улсон го изгледа някак странно, но погледът му веднага се проясни:
— О, да. Забравих, че при нас има новак. Малмстрьом и Мурен са бандити, специалисти по банките. От четири месеца са на свобода и това е четвъртата им операция. Те избягаха от Кумла в края на февруари.
— Но нали казват, че оттам било невъзможно да се избяга.
— Зависи от бягството. Дали са им отпуска за събота и неделя. Естествено те не са се върнали. По наши данни не са предприемали нищо до края на април. Най-вероятно са почивали някъде — например на Канарските острови или в Гамбия.
— А след това?
— След това са се снабдявали с оръжие и всичко останало. Обикновено те живеят в Италия или Испания.
— Но това нападение в петък е извършено от жена — възрази Колберг.
— Маскировка — поучително произнесе Булдозера Улсон. — Светла перука, изкуствен бюст. Хващам се на бас, че това е работа на Малмстрьом и Мурен. Само те са способни на подобно нахалство. Заложили са на изненадата, много тънък ход! Усещаш ли какво интересно дело ни е поверено? Шикозна работа! Няма да ни е скучно. Все едно, че…
— … Ще играем шах с гросмайстор по пощата — вяло довърши вместо него Гюнвалд Ларсон. — Но понеже стана дума за гросмайстори, не забравяйте, че Малмстрьом и Мурен са яки като бикове. Тегло — деветдесет и пет килограма, обувки — четиридесет и шести номер, а ръцете като лопати. Гръдната обиколка на Мурен е сто и осемнадесет сантиметра — с петнадесет повече, отколкото е имала Анита Екберг през най-добрите си дни. Съвсем не мога да си го представя в рокля и с изкуствен бюст.
— Впрочем, тази жена, ако не греша, е била в панталони? — вметна Колберг. — И не много едра?
— Взели са някого със себе си — спокойно отвърна Булдозера Улсон. — Това е нормално.