Той притича към бюрото и хвана някаква хартия.
— Колко пари имат те сега? — размишляваше на глас той. — В Бурос взеха петдесет хиляди, четиридесет хиляди в Гюбенген, двадесет и шест в Мярста и сега деветдесет… Общо — малко повече от двеста. Това означава, че скоро ще се заемат…
— С какво? — заинтересува се Колберг.
— С голямата си работа. Работа с главна буква „Р“. Всичко досега е било подготовка за финансирането на главната операция. Точно така, сега само чакай, всеки момент може да гръмне.
Той отново се затича из стаята, обзет от радостни предчувствия.
— Но къде — къде, дами и господа? Хайде… нека да помислим. Какъв ход бих предприел, ако бях на мястото на Вернер Рус? На кой фланг бих атакувал царя? А вие?.. И кога?
— Кой е този Вернер Рус, дявол да го вземе? — попита Колберг.
— Иконом, нещо като главен бюфетчик, работи в самолетната компания — обясни Гюнвалд Ларгон.
— Преди всичко той е престъпник! — възкликна Булдозера Улсон. — Вернер Рус е гений по своему. Той им разработва плановете, без него Малстрьом и Мурен щяха да бъдат обикновени пионки. Той върши умствената работа, предвижда всичко до най-малките подробности. Колко апаши щяха да ходят без работа, ако не беше Вернер Рус. Цар на престъпния свят. Впрочем, както искате, може и професор…
— Не се навивай — намеси се Гюнвалд Ларсон. — Не си на съдебно заседание.
— А ние, знаеш ли какво ще направим: ще го арестуваме! — Явно беше, че Булдозера Улсон е възхитен от гениалната си идея. — Точно сега ще го заключим.
— А утре ще го пуснем — рече Гюнвалд Ларсон.
— Нищо. Важното е да направим ненадеен ход. Може би ще го объркаме.
— Сигурен ли си? От началото на годината са го задържали вече четири пъти.
— Няма значение.
Булдозера Улсон се устреми към вратата. Истинското му име беше Стен. Но за него никой не си спомняше, освен може би само жена му. Затова пък тя по всяка вероятност сигурно беше забравила как изглежда.
— Нищо не разбирам — оплака се Колберг.
— По отношение на Рус, Булдозера, трябва да ти кажа, че е прав — каза Гюнвалд Ларсон. — Това е изключителен мошеник, който винаги има алиби. Фантастично алиби. Щом стане нещо, той е или в Сингапур, или в Сан Франциско, или в Токио, или където и да било.
— Но откъде Булдозера знае, че Малмстрьом и Мурен са замесени в този обир?
— Шесто чувство, интуиция… — Гюнвалд Ларсон сви рамене и продължи: — Ти ми обясни друго. Малмстрьом и Мурен са известни гангстери. Задържаха ги сто пъти, те все се измъкваха, но най-сетне попаднаха в Кумла. И изведнъж тези юнаци ги пускат да си починат в къщи.
— Не бива хората да се държат вечно насаме с телевизори.
— Е, да, вярно е — съгласи се Гюнвалд Ларсон.
Замълчаха. Но и двамата мислеха за едно и също. Държавата беше похарчила не един милион за затвора Кумла, беше направено всичко, за да се изолират физически правонарушителите от обществото. Чуждестранните познавачи на заведения от подобен род казваха, че килиите на Кумла, както никой друг затвор в света, угнетяват и обезличават човека.
— Що се отнася до това убийство на Хурнсгатан — започна Колберг.
— Какво ти убийство. По-скоро това е нещастен случай. Тя е стреляла, без да иска. Може би не е знаела, че пистолетът е зареден.
— Все пак, ти сигурен ли си, че това е било момиче?
— Разбира се.
— В такъв случай къде отиват Малмстрьом и Мурен?
— Как къде — наели са и са изпратили да свърши работата момиче.
— А отпечатъци на пръстите няма ли? Тя, струва ми се, е била без ръкавици.
— Имало е отпечатъци. На входната врата. Но една от банковите чиновнички ги е размазала, преди да дойдем ние.
— Балистичната експертиза?
— Всичко е наред. Експертите получиха и куршума, и гилзата. Четиридесет и пети калибър, най-вероятно „лама“.
— Порядъчен пистолет… Особено за момиче.
— Така е. Булдозера казва, че оръжието също подсказва за тази компания — Малмстрьом, Мурен и Рус. Те винаги използуват големи калибри, плашат. И все пак…
— Все пак?
— Малмстрьом и Мурен не стрелят в хората. Във всеки случай досега не са стреляли. Ако някой почне да се таралежи, пуснат един в тавана и веднага настъпва пълен ред.
— Какъв смисъл има да се арестува този Рус?
— Не знам, може би Булдозера разсъждава така: ако Рус има неопровержимо алиби — да речем в петък е бил в Йокохама, — можеш да се хванеш на бас, че операцията е била разработена от него. Но ако е бил в Стокхолм, работата е съмнителна.
— А Рус как се държи? Не протестира ли?