— Не мърдай! И по-високо ръцете, за да ги виждам!
След това заплаши отново вцепенената касиерка:
— По-бързо! Слагайте всичко!
Касиерката наблъска бързо пачките в мрежата и я постави върху преградата. Мъжът заговори ненадейно:
— Нищо няма да излезе от тази работа. Полицията…
— Млък! — изкрещя тя.
Сетне хвърли кърпичката в брезентовата чанта, грабна мрежата и усети в ръката си приятна тежест. След това, като продължаваше да заплашва служителите с пистолета, започна бавно да отстъпва към вратата.
Ненадейно някой се хвърли върху нея откъм стълбата в ъгъла на залата. Длъгнест блондин в изгладени бели панталони и синьо сако с лъскави копчета и голям златен вензел на гръдното джобче.
В залата екна грохот, ръката й се метна нагоре, мъжът с вензела се люшна назад и тя видя, че той е обут в съвсем нови бели обувки с червени набраздени гумени подметки. Едва когато главата му тупна с отвратителен глух удар върху каменния под, тя изведнъж осъзна, че го е застреляла.
Хвърли пистолета в чантата, метна див поглед към обхванатите в ужас служители и се спусна към вратата. Докато се оправяше с ключалката, успя да помисли: „Спокойно, длъжна съм да вървя спокойно“, но когато изскочи на улицата, тръгна към ъгъла едва ли не бежешком.
Тя не различаваше минувачите, усещаше само, че се блъска в някого, а в ушите й, както преди, ехтеше грохотът на изстрела.
След като се скри зад ъгъла, тя се затича, стиснала здраво мрежата, а брезентовата чанта я блъскаше по бедрото. Ето я и къщата, в която беше живяла като дете. Тя отвори вратата на познатия й вход и изтича покрай стълбата на двора. Наложи се да забави крачките и през коридора на една малка пристройка премина в следващия двор. Спусна се по стръмна стълба в някакво мазе и седна на най-долното стъпало.
Отначало се опита да натика мрежата върху пистолета в брезентовата чанта. но мрежата не влизаше. Тогава свали шапката, очилата и светлата перука и ги напъха в чантата. Нейните собствени коси бяха тъмни, късо подстригани. После се изправи и съблече блузката си, която също напъха в чантата; под блузката беше облякла черна фланелка с къси ръкави. Тя преметна чантата на лявото си рамо, взе мрежата и се изкачи по стълбата. Пресече двора, прекоси още няколко двора, прехвърли се през две или три огради и най-сетне се озова на една улица в другия край на квартала.
Влезе в някакъв продоволствен магазин, купи два литра мляко и голяма найлонова торба, постави в нея черната си мрежа, а отгоре й положи двата пакета с млякото.
След това се отправи към най-близката станция на метрото и тръгна към къщи.
II.
Гюнвалд Ларсон пристигна на местопрестъплението със собствения си автомобил. Той беше боядисан в червено, с рядката за Швеция марка БМВ, и мнозина го смятаха прекалено луксозен за един обикновен старши следовател.
В този слънчев ден той седна зад кормилото с намерение да се прибере в къщи в Болмур; изведнъж Ейнар Рьон изтича в двора на полицейското управление и разруши мечтите му за тиха вечер в кръга на семейството. Ейнар Рьон беше също старши следовател в отдела за насилствени престъпления и освен това, като че ли единственият приятел на Гюнвалд Ларсон, тъй че съчувствието му към Гюнвалд, принуден да пожертва свободната си вечер, беше напълно искрено.
Рьон тръгна към Хурнсгатан със служебна кола. Когато се добра до банката, там вече бяха сътрудниците на районния отдел, а Гюнвалд беше успял даже да започне разпита на служителите. Пред вратата на банката се блъскаше тълпа и когато Рьон стъпи на тротоара, към него се обърна полицаят, сочейки с очи към зяпачите:
— Тук има свидетели, които казват, че са чули изстрела. Какво да правя с тях?
— Задръжте ги за малко — отговори Рьон. — А другите е по-добре да се разпръснат.
Полицаят кимна и Рьон влезе в банката.
На мраморния под между преградата и банките за писане лежеше убитият, проснат по гръб с разперени ръце и свит в коляното ляв крак. Крачолът се беше запретнал, под него белееше орлонов чорап с тъмносиня котвичка, пробляскваха светлите косъмчета на загорял крак. Куршумът беше попаднал в лицето и от тила по пода се стичаше кръв.
Банковите служители стояха в далечния ъгъл зад преградата, а Гюнвалд Ларсон се беше наместил пред тях на края на масата. Той записваше в бележника си показанията, които му даваше едната от жените.
Когато видя Рьон, Гюнвалд Ларсон вдигна едрата си дясна длан и прекъсна жената на половин дума. Гюнвалд Ларсон стана, повдигна напречната вратичка на преградата и се приближи с бележника в ръка към Рьон, посочвайки му с глава убития: