— Моля ви, хер Рус, защо така официално. Просто ми се прииска да ви попитам за нещо. А след това ще видим.
— И въобще, съвсем не беше наложително вашите подчинени да ме отмъкват от работа. А ако трябваше сега да поема нов рейс? Какво щеше да стане тогава — да ме уволнят само защото ви се е приискало да си почешете езика?
— Моля, моля! Аз зная отлично, че хер Рус го очакват два свободни дни, нали? Така че имаме достатъчно време, няма нищо страшно.
— Вие нямате право да ме държите тук повече от шест часа — каза Вернер Рус и погледна часовника си.
— Дванадесет часа, хер Рус. А ако се наложи — и повече.
— В такъв случай няма ли да благоволи хер прокурорът да ми съобщи в какво ме подозират — произнесе предизвикателно Вернер Рус.
Булдозера му поднесе пакет „Принц“, но Рус поклати презрително глава и извади от джоба си „Бенсън и Хеджс“. И докато припалваше от златната си запалка „Дънхил“, той мълчаливо наблюдаваше как Булдозера Улсон драска с клечката и запалва пурата си.
— А нима съм казал, че ви подозирам в нещо, хер Рус? — Булдозера поднесе на иконома пепелник. — Просто искам да поговоря с вас за обира в петък.
— За какъв обир?
— Имам предвид банката на Хурнсгатан — сухо отвърна Булдозера Улсон. — Удачна операция, деветдесет хиляди не се намират на улицата, само на клиента, който беше убит, не му провървя.
Рус го погледна удивено и поклати глава.
— Май сте сбъркали посоката… Петък ли казвате?
— Именно — рече Булдозера. — Разбира се, хер Рус през този ден е бил на път. И къде бяхте в петък?
Булдозера Улсон се облегна самодоволно.
— Не знам къде се е намирал хер Улсон, но в петък аз бях в Лисабон. Можете да проверите в авиокомпаниите. Кацането в Лисабон по разписание е в четиринадесет и четиридесет и пет, а ние закъсняхме с десет минути. В събота сутринта излетяхме в девет и десет и кацнахме в Арданда в петнадесет и тридесет. В петък обядвах в хотел „Тиволи“, там и нощувах. Това също може да се провери.
Вернер Рус погледна тържествуващо събеседника си. Булдозера сияеше от удоволствие.
— Прекрасно, отлично алиби, хер Рус.
Той се наведе, смачка пурата си в пепелника и продължи язвително:
— Но нали господата Малмстрьом и Мурен не бяха в Лисабон?
— Откъде накъде им е притрябвало да бъдат в Лисабон! И изобщо не е моя работа да следя Малмстрьом и Мурен.
— Наистина ли, хер Рус?
— Наистина, хер Улсон, това съм ви го казвал сто пъти. А що се отнася до обира в петък, мога да ви кажа, че не знам за никакви обири, тъй като през последните дни не съм чел шведски вестници.
— В такъв случай, разрешете ми да ви информирам, че някой, преоблечен като жена, влязъл в банката преди самото й затваряне, задигнал деветдесет хиляди крони в банкноти, застрелял един клиент на същата банка, след което избягал с кола марка „Рено“. Мисля, хер Рус сам разбира, че убийството е вече съвсем друга работа.
— Друго не разбирам аз — какво общо имам аз с тази работа — отвърна Рус.
— Кога хер Рус се е виждал със своите приятели Малмстрьом и Мурен?
— На този въпрос ви отговорих миналия път. Повече не сме се срещали.
— И вие не знаете къде можем да ги намерим?
— Известно ми е само това, което съм чул от вас. Не съм ги виждал, откакто ги бутнаха в Кумла.
Булдозера изгледа втренчено Вернер Рус, после записа нещо в бележника си, затвори го и стана.
— Е, добре — рече той. — Това не е трудно да се провери.
Той отиде до прозореца и спусна щорите против слънце.
Вернер Рус го изчака, докато седне, след това каза:
— Мога само да ви кажа, че Малмстрьом и Мурен нямат нищо общо с този обир. Убийство — не, те не са такива глупаци.
— Допускам, че нито Малмстрьом, нито Мурен ще стрелят в човек, но това съвсем не изключва тяхното съучастие. Може да се допусне, че те са седели в колата. Какво ще кажете за това?
Рус сви рамене и мрачно погледна към пода.
— Да предположим, че са имали съучастник или съучастница — увлечено продължи Булдозера. — Такава възможност също трябва да се има предвид. Ако не греша, в онова дело, заради което загазиха последния път, участваше и годеницата на Малмстрьом?
Припомняйки си, той щракна с пръсти.
— Точно така: Гунила Бергстрьом… Получи година и половина, така че да се намери не е трудно.
Рус го погледна изпод вежди.
— Вярно, тя още не е избягала — поясни Булдозера. — Но освен нея на света има и други момичета, а споменатите господа, изглежда, не са против женската помощ. Или греша?
Вернер Рус отново сви рамене и се изправи.
— Откъде да знам — безучастно отвърна той. — Това не ме засяга.