Цялата дълга, светла лятна нощ на вторник срещу сряда Ек се кри в гъсталака на брега на Меларен, любувайки се тихомълком на голото тяло на Вернер Рус, който като някакъв Тарзан пореше вълните на езерото в стремителен кроул.
Когато утринното слънце зачерви върхарите на дърветата, Рюне Ек продължи своята изключително секретна дейност, сврян в храстите пред едноетажен котедж във вилното селище Хеселбю. След като се убеди, че двойката е сама в къщата и че спи здраво след къпането; той се върна в колата си и следващия половин час прекара в чистене на косите и дрехите си от кърлежи.
След един час го смениха, а Вернер Рус си остана в котеджа. Изглежда, той не бързаше да се отскубне от прегръдките на червенокосата си красавица и да направи посещение на своите приятели Малмстрьом и Мурен.
XIV.
Ако някой се опита да сравни силите на полицейската специална група и бандите, които се занимават с банките, той би се убедил, че силите са почти равни. Специалната група разполагаше с огромни технически ресурси, докато противникът имаше голям оборотен капитал и на него принадлежеше инициативата.
Навярно Малмстрьом и Мурен биха били добри полицаи — имаха отлични физически данни, а и с интелекта не бяха зле. Но едва ли някой би се съгласил да ги убеждава да се посветят на такава съмнителна професия.
През живота си двамата не бяха се занимавали с нищо друго освен с престъпления и сега, когато единият навърши тридесет и три, а другият — тридесет и пет, те напълно заслужаваха званието квалифицирани специалисти. Но понеже основното им занятие се считаше за почтено само в тесен кръг, Малмстрьом и Мурен бяха помислили и за други професии. В паспортите им, в шофьорските книжки и други документи те се водеха — единият като инженер, а другият като директор на фирма. Това съвсем не беше глупаво, особено като се има предвид, че страната буквално беше претъпкана с инженери и директори на фирми. Разбира се, всички документи бяха фалшиви и носеха други имена, но въпреки това правеха добро впечатление. Например паспортите бяха минали не през едно изпитание на границите на Швеция и на редица други страни.
Освен това и самите господа Малмстрьом и Мурен изглеждаха доста добре. Приятни лица, пращящи от здраве, открит поглед. Четирите месеца свобода бяха се отразили добре на външния им вид: и двамата бяха загорели много добре, Малмстрьом беше пуснал брада, а Мурен — мустаци и бакенбарди.
При това те бяха придобили тена си не къде и да е, не на Майорка или на Канарските острови — о, не, те бяха прекарали три седмици в Източна Африка на така нареченото фотосафари. Отпочинаха си отлично. А след това последваха делови пътувания, едното в Италия, за да си набавят снаряжение, а другото във Франкфурт — за да си наемат подходящи помощници.
В Швеция те обраха без особени затруднения няколко банки и две частни фирми, които не се обърнаха към полицията, за да не привлекат към себе си вниманието на данъчните власти.
Тази дейност им донесе нелош доход, но и разходите също не бяха малки, още повече като се има предвид, че в най-близко бъдеще им предстояха още по-големи разходи.
Добре е известно, че доходите зависят пряко от капиталовложенията; това им беше много ясно, тъй като живееха в общество със смесена икономика. А целта, която си бяха поставили, беше наистина значителна. Намерението им беше да се потрудят още веднъж, както се следва, и после да се оттеглят на почивка.
Най-сетне да осъществят действителна крупна операция.
Основните приготовления бяха завършени, въпросът с финансирането — решен, а планът — почти готов. Не знаеха само къде и кога, затова пък знаеха най-важното: как. До заветната цел оставаше съвсем малко.
Макар и двамата да бяха професионалисти, все пак не бяха станали истински майстори. Истинските майстори не влизат в затвора.
Истинските майстори не ограбват банки. Те седят в канторите и в дирекциите и само натискат копчетата на звънците. Те не посягат на свещените основи на обществото, а се занимават с легално присвояване, подстригвайки леко обикновените хора. Богатеят от всичко. Тровят природата и хората, а след това „лекуват“ недъзите с негодни лекарства. Преднамерено занемаряват цели градски райони, обричайки ги на разрушаване, а после строят нови сгради, които са по-лоши от старите, Обаче главното е да не влязат в затвора.
А Малмстрьом и Мурен бяха влизали, тях като че ли ги преследваше зла участ. Но сега те бяха вече разбрали истината: повече с дреболии няма да се занимават.
— Знаеш ли за какво си мислех под душа? — попита Малмстрьом.