Той беше излязъл току-що от банята и сега внимателно разстилаше хавлията на пода; с друга хавлия той беше загърнал бедрата си, а с трета — раменете си.
Малмстрьом беше болезнено чистоплътен. Само днес от сутринта беше взел четири душа.
— Знам — отвърна Мурен. — За мацки.
— Как се досети?
Мурен, в къси панталони и бяла риза, стоеше пред прозореца и наблюдаваше Стокхолм с морски бинокъл.
Апартаментът, в който живееха, се помещаваше в голяма сграда на Данвиксклипан, на високия бряг на пролива, и от прозорците се откриваше великолепен изглед.
— Жените не трябва да се смесват с работата — каза Мурен. — Сам се убеди докъде води това.
— Аз не смесвам нищо — възрази обидено Малмстрьом. — Но мога да мисля, нали?
— Защо не — отстъпи великодушно Мурен. — Мисли си, колкото искаш. — Той наблюдаваше един бял параход, който плаваше към залива Стрьомен.
Малмстрьом извади ново бельо и чорапи и започна да се облича.
— Ще се разориш с тия гащи — забеляза Мурен. — Бога ми, не мога да разбера тази твоя страст.
— Прав си, цените се покачват — просто кошмар!
— Инфлация — каза Мурен. — Ние сме виновни за това.
— Ние? Ти, който толкова години беше в дранголника…
— Ние пръскаме много пари на вятъра. Изобщо всички апаши са жалки прахосници.
— С изключение на тебе.
— Аз съм рядко изключение. Впрочем и аз не харча малко за ядене.
— Ти си скрънза, заради теб в Африка се шляхме три дни, докато не намерихме жени без пари.
— Аз се ръководех не само от финансови съображения — рече Мурен. — И съвсем не от страх, че ще предизвикам инфлация в Кения. Изобщо парите губят стойността си там, където управляват мошеници. Ако някой трябва да лежи в Кумла, то това е нашето правителство.
— Хм.
— И чорбаджиите от компаниите. Впрочем неотдавна прочетох интересен пример за причината на инфлацията.
— Да?
— Когато през октомври деветстотин и осемнадесета англичаните превзели Дамаск, нахлули в държавната банка и заграбили цялата наличност. Но войниците нямали понятие от тамошните пари. Един австралийски кавалерист дал половин милион на момчето, което му държало коня, докато той пикаел.
— Нима е задължително да се държат конете, когато пикаят.
— Цените се увеличили стократно и само след няколко часа една ролка тоалетна хартия струвала хиляди тамошни крони.
— Нима в Австралия тогава е имало тоалетна хартия?
Мурен въздъхна тежко. С такъв събеседник като Малмстрьом не е нужно много време, за да оглупееш.
— Дамаск — това е в Арабия — мрачно обясни той. — Или още по-точно — в Сирия.
— Щом казваш.
Най-сетне Малмстрьом се облече и се огледа в огледалото. Мърморейки си нещо под нос, той разчеса брадата си, очисти с пръст някаква невидима прашинка от модното си сако. После постла на пода още две кърпи до първата, отиде до гардероба и извади оръжието. Нареди го внимателно върху кърпите, донесе парцали и кутия смазка. Мурен погледна разсеяно арсенала.
— Не ти ли омръзна? — рече той. — Всичко е съвсем ново, почти от завода.
— Редът си е ред — отвърна Малмстрьом. — Оръжието иска грижи.
Би могло да се помисли, че двамата се готвят за малка война или най-малко за държавен преврат: върху кърпите лежаха два пистолета, револвер, два автомата и три ловни пушки със скъсени дула. Автоматите бяха шведски армейски образец; пистолетите и ловните пушки бяха чуждо производство.
След като почисти пистолетите, Малмстрьом се зае с белгийското оръжие.
— Този, който е отрязал това дуло, заслужава да му напълниш главата със сачми — измърмори той.
— Може би той се е сдобил с него не по същия начин, както ние.
— Какво? Не го е рязал?
— Искам да кажа, че го е получил не по честен път — сериозно обясни Мурен. — Най-вероятно го е откраднал.
Той отново приближи бинокъла до очите си и след малко каза:
— И все пак Стокхолм е красив, честна дума.
— Това пък как да го разбирам?
— Само че трябва да му се любуваш отдалеч. Трябва да ти кажа, че е добре, дето рядко се появяваме на улиците.
— Страхуваш се да не те оберат в метрото?
— Случва се и по-лошо. Например нож в гърба. Или с брадва по главата. А нима е по-добре да попаднеш под копитата на някой истеричен полицейски кон? Ей богу, жал ми е за хората.
— То пък едни хора!
Мурен махна с ръка.
— Ето тези, дето ходят там, долу. Представи си, че се късаш от бачкане, за да внесеш поредната вноска за колата или вилата, а в това време децата ти се тъпчат с наркотици. Ако след шест часа вечерта някоя жена излиза на улицата, бъди сигурен, че ще я изнасилят. На вечерня да тръгнеш — сто пъти ще премислиш и най-сетне ще си останеш вкъщи.