— На вечерня?!
— Като пример го казвам. Сложи в джоба си повече от десетачка и ще те ограбят. А ако носиш по-малко от десетачка — хулиганът от яд ще те наръга. Оня ден четох във вестника, че фараоните не смеят да ходят по един. Ето защо по улиците почти не се виждат полицаи и все по-трудно става да се поддържа редът в града. Някакъв шеф от Министерството на правосъдието се е изказал. Тъй че няма да е лошо да се махаме оттук и повече никога да не се връщаме.
— И никога да не видим родния бей — унило измърмори Малмстрьом.
— Що за вулгарно пристрастие към чуждите думи — с укор каза Мурен. — Можеш да го кажеш, по-просто: родния залив. — И добави делово: — Впрочем Стокхолм не се вижда и от Кумла.
— Защо, а телевизорът?
— Не ми напомняй за този изверг — сурово рече Мурен.
Той стана, отвори прозореца, разпери ръце и се наведе напред.
— Хей, вие там, долу! — извика той. И поясни със спокоен глас: — Както говори Линдън Джонсон, когато държа предизборна реч от вертолет.
— Кой, кой? — попита Малмстрьом.
Звънецът на вратата иззвъня. Приятелите изслушаха внимателно сигнала.
— Сигурно е Мауритсон — Мурен погледна часовника си. — Виж колко е точен.
— Не му вярвам аз на този тип — отбеляза Малмстрьом. — По-добре да не рискуваме.
Той постави пълнител на единия от автоматите.
— Дръж — той подаде автомата на Мурен, а сам взе „астрата“ и тръгна към вратата.
С револвера в лявата ръка Малмстрьом откачи с дясната няколко вериги — беше левак. Мурен стоеше на два метра зад него.
Малмстрьом отвори рязко вратата. Гостът беше готов за подобно посрещане.
— Привет — поздрави той, поглеждайки страхливо към револверите.
— Здравей — каза Малмстрьом.
— Влизай, влизай — проточи Мурен. — Привет, мило създание.
Гостът беше отрупан с мрежи и пакети. Докато ги подреждаше по масата, той огледа оръжието по пода.
— Революция ли ще правите?
— Цял живот само с това се занимаваме — потвърди Мурен. — Но в момента ситуацията не е революционна. Намери ли раци?
— Откъде да ви намеря раци на четвърти юли?
— А ние за какво ти плащаме? — заплашително произнесе Малмстрьом.
— Справедлив въпрос — подкрепи го Мурен. — Аз също не разбирам защо не можеш да ни снабдяваш с това, което ти заръчваме?
— Имайте съвест — каза Мауритсон. — Осигурих ви всичко, дявол да го вземе — квартири, коли, оръжие, билет, паспорти. Но раци! През юли даже кралят не яде раци.
— Остави го ти краля — възрази Мурен. — Я погледни масата, на която ядат нашият премиер, главният профсъюзен бос и останалите демократи! Ще се счупи от раци! По-добре измисли друго оправдание.
— И одеколона ви го няма никъде — бързо добави Мауритсон. — Обиколих целия град като попарен плъх — от година вече не го продават.
Малмстрьом се намръщи.
— Всичко останало съм донесъл, също и поща — Мауритсон подаде на Мурен гладък кафяв плик; той го пъхна в задния си джоб с безразличен вид.
Външно Мауритсон съвсем не приличаше на работодателите си. Ръст по-нисък от среден, строен, представителен, години — около четиридесет. Гладко избръснато лице, къси светли коси. Повечето хора, особено жените, го намираха симпатичен. Обличаше се с вкус, държеше се скромно. С една дума, беше от твърде разпространения тип на хора с незапомняща се външност. Това му беше само от полза, вече много години не бяха го вкарвали в затвора, не го наблюдаваха и не го търсеха.
Мауритсон се подвизаваше на три рентабилни поприща: наркотици, порнография и общо снабдяване. Във всичките тези сфери той действуваше умело, енергично и планомерно.
Странното по своята снизходителност законодателство позволяваше в Швеция легално да се произвежда и продава порнографска продукция от всички видове. Практически неограниченото количество на тази продукция даваше възможност на Мауритсон да я изнася в чужбина, предимно в Италия и Испания, носейки му нелоша печалба. Той внасяше предимно амфетамин и морфин, но приемаше поръчки и за друга стока, например за оръжие.
— Новите кобури? — попита Малмстрьом.
— Тук са, лежат в чантата под продуктите. Впрочем, защо не ви харесаха предишните?
— Боклук — каза Малмстрьом.
— За нищо не стават — потвърди Мурен.
— Откъде ги взе?
— От главния полицейски склад. Затуй пък новите са италиански.
— Това вече е друго — рече Малмстрьом.