— Ще има ли други поръчки?
— Да, ето ти списък.
Мауритсон взе хартийката и занарежда:
— Дузина гащета, петнадесет чифта найлонови чорапи, шест фланелки, четири гумени маски „Фантомас“, две кутии патрони девети калибър, шест чифта гумени ръкавици, банка маринован лук, бира, парцали, астро… лабия — това що за чудо е?
— Инструмент за измерване височината на звездите — обясни Мурен. — Потърси в антикварните магазини.
— Добре. Ще се постарая. Какво става с мадамите.
— Всичко с времето си — каза Мурен, — и за тях ще дойде ред… Заседанието е открито. Следващата среща утре по същото време.
— О’кей — каза Мауритсон. — Отвори ми.
— Още един въпрос.
— Кажи?
— Как ти е името сега?
— Както обикновено, Ленарт Холм.
— Ако нещо се случи и трябва да те намерим бързо?
— Знаете адреса.
— Чакаме раци.
Мауритсон сви безнадеждно рамене и излезе.
— Пачавра — каза Малмстрьом.
— Не ти ли харесва нашият добър приятел?
— Вони на пот — сурово произнесе Малмстрьом.
— Мауритсон е негодяй — каза Мурен. — Аз осъждам дейността му. Естествено в това, че ни помага, няма нищо лошо. Но да продава наркотици на ученици и порнографски картички на неграмотните католици… Това… това е недостойно.
— Аз не му вярвам — изръмжа Малмстрьом.
Мурен извади от джоба си кафявия плик и внимателно го огледа.
— И правилно постъпваш, приятелю мой — каза той. — Той е полезен човек, но честен не бих го нарекъл. Виж, пак е отварял писмото. Интересно по какъв начин. Ако Рус не слагаше косъмче, ние не бихме могли да забележим нищо. Не е хубаво, не е хубаво при такъв хонорар. И защо е толкова любопитен?
— Хитрец е той, там е цялата работа.
— Възможно.
— Колко пачки получи от нас?
— Сто и петдесет. Но и неговите разходи не са малки. Оръжие, коли, пътувания и тъй нататък. А и рискът не е малък.
— Нищо не рискува той — възрази Малмстрьом. — Никой освен Рус не знае, че се познаваме с него.
Мурен извади от плика три листа хартия и ги разпростря пред себе си на масата.
— Еврика! — възкликна той.
— Какво?
— Точно това, което очаквахме. Гледай, това е чертежът. Забележителен. А тук е разчетено времето. Буквално до минута.
— А какво се чува за Хаузер и Хоф?
— Утре пристигат. Ето, чети.
Малмстрьом взе писмото. Мурен се засмя високо.
— За какво цвилиш?
— За кода. Например: „Жан има дълги мустаци“. Интересно, откъде ги измисля?
— Нямам понятие.
— Добре, това не е толкова важно.
— Почакай, два и половина — за милиони ли става дума?
— Несъмнено.
— Чист доход?
— Разбира се. Издръжката вече я покрихме.
— Но двадесет процента за Рус?
— Точно така. На двамата с тебе по един милион.
— А този пор Мауритсон дали е успял да схване нещо?
— Сигурно. Например, датата на изпълнението.
— Кога е датата?
— Петък, четиринадесет и четиридесет и пет. Но кой петък не е казано.
— Затова пък са посочени улиците — продължи Малмстрьом.
— Мауритсон не може да направи нищо — спокойно отвърна Мурен. — виждаш ли какво е написано тук отдолу.
— Аха.
— А спомняш ли си какво означава?
— Какво ли? О, ама разбира се. Това е съвсем друга работа.
— Точно така — потвърди Мурен. — Дявол да го вземе, как ми се ядат раци.
XV.
Хоф и Хаузер — така се казваха германските гангстери, които Малмстрьом и Мурен бяха ангажирали по време на деловото си пътуване до Франкфурт. И двамата притежаваха отлични препоръки, тъй че всичко можеше да се уреди и по пощата. Но ако Рус се отличаваше с предпазливост, то Малмстрьом и Мурен бяха известни със своята взискателност, поради което една от причините за тяхното пътешествие беше желанието им да огледат бъдещите си помощници.
Срещата се състоя през първите дни на юни. Беше уговорено най-напред да се установи контакт с Хаузер в бар „Магнолия“, а след това той да свърже шведите с Хол.
Бар „Магнолия“, малък, мрачен, се помещаваше в центъра на града. Скритите лампи излъчваха оранжево сияние, стените и килимът бяха виолетови, ниските кресла край кръглите масички от плексиглас — розови. Месинговият бар се извиваше в блестящ полукръг, музиката звучеше тихо, деколтетата на едрогърдите блондинки зад бара бяха доста ниски, цените на напитките — доста високи.
Малмстрьом и Мурен седнаха до единствената свободна масичка и макар че в залата имаше двадесетина човека, не повече, барът изглеждаше претъпкан. Всички посетители бяха мъже, слабият пол беше представен само от момичетата зад бара.