След като получиха коктейлите си, Малмстрьом и Мурен се опитаха да разберат кой тук е Хаузер. Те нямаха никаква представа как изглежда той, знаеха само, че е натурален бандит.
Пръв го забеляза Малмстрьом.
Той седеше в далечния край на бара, облечен във велурен костюм с цвят на пясък. В ъгълчето на устата му — тънка пура, в ръката му — чаша с уиски. Висок, строен, широкоплещест, с гъсти бакенбарди, тъмни коси, завити на тила и оредели на темето. Същински Шон Конъри… Каменно лице, студеният поглед на сивите очи, устремен в пространството над буклите на една от блондинките… Той просто не я забелязваше. Не човек, а кремък. Даже Мурен го наблюдаваше с известна почтителност.
Те чакаха кога ще им обърне внимание.
В същото време на масичката им приседна як, нисък мъж в груб сив костюм и бяла найлонова риза с тъмночервена връзка. Имаше кръгло, гладко избръснато румено лице, къси къдрави коси, зад дебелите очила без рамка святкат небесносини, сякаш порцеланови очи.
Малмстрьом и Мурен го погледнаха равнодушно и отново се извърнаха към оня Джеймс Бонд на бара.
Новодошлият каза нещо с нисък глас, но те не осъзнаха веднага, че той се обръща към тях, и мина още известно време, преди двамата приятели да проумеят че именно този херувим, а не онзи маестро на тезгяха е Густав Хаузер.
След няколко минути те излязоха от бара и се отправиха към Хоф.
След като прекараха три дни с новите си компаньони, Малмстрьом и Мурен се прибраха в къщи, за да продължат подготовката на операцията. Германците обещаха, че в четвъртък, шести юли, ще бъдат на уговореното място.
В сряда те пристигнаха в Швеция. Сутрешният ферибот докара Хаузер с колата му в Малмьо. В дванадесет часа той трябваше да посрещне парахода „Абсален“, с който плаваше Хоф.
Хоф още никога не беше идвал в Швеция и не знаеше как изглеждат шведските полицаи. Докато слизаше по трапа на пристанището, той видя насреща му да крачи човек в униформа. „Полицай!“ — помисли си той. Операцията се е провалила, ей сега ще го пипнат…
В същия миг той зърна колата на Хаузер, извади мълниеносно пистолета си и го насочи към объркания митничар. Преди някой да осъзнае какво става, Хоф прескочи оградата, която отделяше пристана от тротоара, шмугна се между две таксита, прескочи още една ограда, заобиколи един камион и се хвърли в колата на Хаузер, все още с пистолет в ръка. Щом Хоф се тръшна на седалката, Хаузер натисна газта докрай и колата се скри зад ъгъла толкова стремително, че никой не успя да забележи номера й. Хаузер спря едва след като се убеди, че никой не го преследва.
XVI.
Отдавна е известно, че ако на някого потръгне, на друг работите ще се объркат. Мауритсон предпочиташе да не оставя нищо на капризите на случая. Той се застраховаше много внимателно във всичките си начинания и благодарение на разработената от него система трябваше нещата да се стекат по невероятно неблагоприятен начин, за да му провалят плановете.
Наистина преди два месеца стана нещо неочаквано. Но в крайна сметка всичко мина благополучно и Мауритсон не се съмняваше, че за най-близките няколко години е осигурен от подобни изненади. Той беше пресметнал, че шансовете да попадне в пандиза не са повече, отколкото надеждата да улучи тринадесет числа в тотото.
Мауритсон не обичаше да се шляе без работа и за сряда той беше си начертал доста обширна работа. Най-напред трябваше да получи от Централната гара пратка с наркотици и да я отнесе до една от касетите за багаж на станцията на метрото в Естермалмсторг. След това да предаде ключа от касата на някакво си лице срещу плик с банкноти. След това да посети адреса, на който се получаваха тайнствените писма за Малмстрьом и Мурен; той малко се дразнеше, че не е в състояние да разгадае подателя. След това — поход по магазините за гащета и разни други поръчки. Последната точка от програмата предвиждаше поредното посещение в къщата на Данвиксклипан.
Наркотиците — амфетамин и хашиш — бяха скрити във вътрешността на един хляб и парче сирене, които лежаха в една обикновена чанта заедно с други абсолютно невинни продукти.
Мауритсон беше вече взел стоката от гарата и стоеше на пресечката — обикновен човечец с предразполагаща външност и с книжна чанта в ръка. От едната му страна стоеше възрастна жена, а от другата — млада регулировчица в зелена униформа. На пет метра на тротоара стояха двама полицаи — с ръце на гърба и с тъпа важност на лицата. Колите, както винаги, се движеха в плътен поток. Най-сетне светна зелената светлина и всички се юрнаха напред като щури, блъскайки се невъзпитано с лакти само и само да изпреварят другите с някаква си частица от секундата.