Отляво и отдясно на вратата се прилепиха до стената Рьон и Гюнвалд Ларсон. Двамата държаха в ръце пистолети, Гюнвалд Ларсон — своя личен „Смит и Уесън 38 мастер“, а Рьон — обикновен „валтер“, калибър 7,65. Точно пред вратата стоеше Колберг. Стълбата зад гърба му беше наблъскана с хора; тук бяха и Цакрисон, и експертът по газовете, и водачът с кучето, и двамата младши следователи, и нисши чинове с автомати и непробиваеми жилетки.
По всички данни Булдозера Улсон се намираше в асансьора.
„Божичко, колко много оръжие“ — помисли си Колберг, докато следеше с очи секундарника на часовника на Гюнвалд Ларсон; самият той не беше въоръжен.
Оставаха тридесет и четири секунди…
Часовникът на Гюнвалд Ларсон беше първокласен, той измерваше времето с изключителна точност.
Колберг не изпитваше никакъв страх. Той беше прослужил твърде много години в полицията, за да се страхува от такива типове като Малмстрьом и Мурен.
Интересно, за какво ли говорят и мислят те там със своите запаси от оръжие и гащета, с планините от пастет и хайвер?
Шестнадесет секунди…
Единият от тях, изглежда Мурен, ако се съди по думите на Мауритсон, е голям чревоугодник. Тази слабост можеше да се прости, самият Колберг обичаше да си похапва вкусно…
Осем секунди…
Какво ще стане с това имане, когато на Малмстрьом и Мурен им сложат белезниците и ги отведат? Може би Мурен ще му продаде запасите си на добра цена? Или това ще бъде закупуване на крадени вещи?..
Две секунди.
Секунда.
Нула.
Той натисна копчето на звънеца с показалеца на дясната си ръка.
Точка — тире, пауза… четири точки … пауза… тире — точка.
Всички замряха в очакване.
Някой въздъхна шумно.
След това изскърца нечия обувка.
Цакрисон звънна с пистолета. Да звъннеш с пистолет — това вече не всеки го може!
А зад вратата нито звук. Изминаха две минути.
Според плана трябваше да изчакат още десет минути и отново да повторят сигнала.
Колберг вдигна дясната си ръка в знак да освободят площадката. Подчинявайки се на жеста, Цакрисон и водачът с кучето се изкачиха няколко стъпала нагоре, а експертът по газовете се спусна надолу.
Рьон и Гюнвалд Ларсон останаха по местата си.
Колберг помнеше добре плана, но не по-малко добре знаеше, че Гюнвалд Ларсон съвсем няма намерение да следва набелязаната схема. Затова и се дръпна встрани. Гюнвалд Ларсон застана пред вратата и я изгледа. Нищо, ще се справи…
Гюнвалд Ларсон беше луд по разбиването на врати и почти винаги вършеше това твърде успешно. Но Колберг беше по принцип противник на такива методи, затова той поклати отрицателно глава и с цялото си лице изрази неодобрение. Както и трябваше да се очаква, неговата мимика нямаше никакво въздействие. Гюнвалд Ларсон отстъпи няколко крачки и се опря с дясното си рамо на стената. Рьон се приготви да подкрепи маневрата му. Гюнвалд Ларсон приклекна едва-едва и се напрегна, изнасяйки напред лявото си рамо — жив таран, тежък сто и осем килограма и висок сто деветдесет и два сантиметра. Разбира се, Колберг, щом нещата взеха такъв обрат, също се приготви. Обаче никой не можеше да предвиди това, което се случи през следващата минута.
Гюнвалд Ларсон се хвърли върху вратата и тя се отвори с такава лекота, сякаш изобщо не беше съществувала.
Понеже не срещна никаква съпротива, Гюнвалд Ларсон влетя в квартирата, профуча наведен през стаята, като откъснат от ураган подемен кран, заби глава в прозореца и облян в кръв падна като подкосен. При това той нарани коляното си и крачолът му също се обагри в ален цвят.
Рьон се движеше не така чевръсто, но все пак успя да прекрачи прага на апартамента точно в този момент, когато вратата се върна обратно на скрибуцащите си летящи панти. Тя го цапна с все сила по челото, той изтърва пистолета си и падна по гръб на стълбищната площадка.
Щом като вратата се разтвори за втори път след стълкновението с Рьон, в жилището нахлу Колберг. Като обхвана с един поглед стаята, той разбра, че в нея, ако не се брои Гюнвалд Ларсон, няма жива душа. Тогава той се зае с приятеля си и започна да го свестява.
В това време Рьон, замаян леко от удара в главата, прекрачи прага и затърси изтървания си пистолет.
След него на вратата се показа Цакрисон. Той видя Рьон с разбито чело и лежащия на пода пистолет. Видя също така Колберг пред прозореца и окървавения Гюнвалд Ларсон. И закрещя:
— Не мърдайте! Полиция!
След което стреля във въздуха и улучи стъкленото кълбо под тавана. Лампата се пръсна на парченца с оглушителен трясък.