Цакрисон се обърна кръгом и отново стреля.
Вторият куршум прелетя през отворената врата на банята и проби някаква тръба. Дълга струя вряла вода удари право в стаята и обля Цакрисон по лицето.
Помещението мигновено се напълни с пара.
След това в жилището проникна полицай в синьо-зелена непробиваема жилетка, с автомат в ръце, но се спъна в краката на Рьон и се пльосна с целия си ръст на пода. Автоматът му се изтърколи с грохот в далечния ъгъл.
Гюнвалд Ларсон седеше на пода без сили. Но главата му работеше и той стигна до ясен извод. Първо, в апартамента нямаше никой: нито Малмстрьом, нито Мурен, нито който и да било друг. Второ, вратата не беше заключена и най-вероятно изобщо не е била захлопната, както трябва.
Тогава Гюнвалд Ларсон вдигна ръка и извика:
— Свършвайте, дявол да го вземе…
Но „газовщикът“ схвана този вик за команда и хвърли една след друга в стаята две бомби със сълзотворен газ. Те паднаха на пода между Рьон и водача на кучето и веднага се взривиха.
Разнесе се още един изстрел; не можа да се установи точно кой е стрелял, най-вероятно това да е бил водачът на кучето. Куршумът попадна в рамото на „газовщика“.
Колберг се опита да извика: „Предаваме се! Предаваме се!“ но от гърлото му излезе само прегракнало хъркане.
Газът се разпространи мигновено из жилището, смесвайки се с парата и барутния дим.
Пет човека и едно куче стенеха, плачеха и кашляха в отровната мъгла.
Шестият човек седеше на стълбището и виеше тихо, като притискаше длан към лявото си рамо.
Някъде отгоре притича възбуденият Булдозер.
— Какво има? Какво става тук? — питаше той.
През мъглата от жилището долитаха зловещи звуци. Някой скимтеше, някой викаше за помощ с приглушен глас, друг псуваше мръсно.
— Престани! — изкомандува Булдозера, като се задави от газа и се закашля.
Той заотстъпва по стъпалата нагоре, но газовият облак тръгна след него. Тогава Булдозера се изпъчи и хвърли страшен поглед към едва различимата врата.
— Малмстрьом и Мурен — властно извика той, обливайки се в сълзи. — Хвърлете оръжието и излезте! Ръцете над главата! Вие сте арестувани!
XIX.
В четвъртък сутринта на 6 юли 1972 година специалната група за борба с банковите обири се събра в своя щаб. Членовете на групата седяха бледи, но стегнати, цареше строга тишина.
Споменът за вчерашните събития не предразполагаше към веселие. И най-вече Гюнвалд Ларсон: разбитото чело и съдраният костюм съвсем не бяха за смях. Впрочем, Гюнвалд Ларсон се разстрои най-много заради костюма. Той беше много капризен и за дрехи даваше голяма част от заплатата си. И ето отново, за кой ли вече път, един скъп костюм, може да се каже, загина при изпълнение на служебния дълг. Ейнар Рьон също беше се умърлушил и даже Колберг не можеше и не искаше да оцени комизма на положението.
Битката на Данквинслипан беше подложена на внимателен разбор. Въпреки това, обяснителната записка беше твърде мъглява и пъстрееше от уклончиви обрати. Беше я съставил Колберг.
Но загубите не можеха да се скрият. Трима трябваше да бъдат отведени в болница. Вярно, не ги грозеше нито смърт, нито инвалидност. „Газовщикът“ беше засегнат в меката тъкан на рамото, а Цакрисон беше обгорен по лицето. (Освен това лекарите твърдяха, че той е получил шок, тъй като правел „странно“ впечатление и не бил в състояние да отговаря разумно на най-обикновени въпроси. Но това най-вероятно се дължеше на обстоятелството, че те не познаваха Цакрисон и надценяваха умствените му способности).
Рьон седеше с лейкопласт на челото; червеният му по природа нос подчертаваше живописността на двете чудесни синини.
Честно казано, мястото на Гюнвалд Ларсон не беше тук, а в къщи — едва ли може да се счита трудоспособен човек, на когото дясната ръка и дясното рамо са здраво превързани с бинтове. При това главата му беше украсена с внушителна цицина.
Главата на Колберг се цепеше от болка, която той приписваше на замърсената атмосфера на бойното поле. Специалното лечение — коняк, аспирин и съпружеска ласка — помогна само отчасти.
Тъй като противникът не участвува в битката, загубите му бяха минимални, Наистина, в квартирата намериха и конфискуваха известно имущество, но дори Булдозера Улсон не би се заел да твърди сериозно, че загубата на една ролка тоалетна хартия, на кашон с парцали, на две бурканчета боровинково сладко и на цяла планина употребявано бельо може да натъжи Малмстрьом и Мурен, или да затрудни по-нататъшните им действия.