В девет без две в кабинета се втурна и самият Булдозер. От сутринта той беше успял вече да посети две други съвещания и, както се казва, беше във форма.
— Добро утро, привет. Е, как е, момчета?
Момчетата съвсем не се чувствуваха момчета и той не получи отговор.
— Какво да се прави, вчера Рус направи ловък ход, но ние няма заради това да провесим нос. Може да се каже, че сме проиграли една или две пешки и сме загубили темпо.
— А според мен, това е детски мат — възрази Колберг.
— Но сега сме ние на ход — продължи Булдозера. — Доведете тук Мауритсон, сега ще му опипаме пулса. Той държи нещо в запас. И е уплашен, господа, само как е уплашен! Знае, че сега Малмстрьом и Мурен няма да простят. Да го освободим сега — означава да му направим мечешка услуга. И той това го разбира.
Рьон, Колберг и Гюнвалд Ларсон наблюдаваха своя вожд с възпалени очи. Перспективата отново да замислят нещо по указание на Мауритсон съвсем не им се нравеше.
Булдозера ги огледа критично; неговите очи също бяха възпалени, клепачите подути.
— Знаете ли, момчета, за какво си мислех тази вечер? Няма ли да е по-добре в бъдеще при такива операции като вчерашната да използуваме по-млади и по-свежи сили? Как ви се струва? — като помълча, той добави: — Иначе излиза малко несолидно, когато възрастни, представителни хора, отговорни работници тичат, стрелят с пистолети, лудуват…
Гюнвалд Ларсон въздъхна дълбоко и се отпусна, сякаш в гърба му забиха нож.
„Защо не — помисли Колберг, — то си е точно така. — Но веднага се възмути: — Как го каза? Възрастни?.. Представителни?..“
Рьон измърмори нещо.
— Какво каза, Ейнар? — приветливо попита Булдозера.
— Нищо, исках само да кажа, че ние не сме стреляли.
— Възможно — съгласи се Булдозера. — Възможно. Хайде стига, не се разкисвайте. Да дойде Мауритсон!
Мауритсон прекара нощта в килия, вярно, с по-големи удобства, отколкото обикновените арестанти. Дадоха му отделно нощно гърне, получи даже и одеало, а надзирателят му предложи чаша вода.
Бяха му съобщили, че Малмстрьом и Мурен не са благоволили да дочакат, когато са отишли за тях. Той беше забележимо удивен и угрижен.
И ето, Мауритсон седи отново в обкръжението на детективите. Седи тих, скромен човечец с предразполагаща външност.
— Е, скъпи господин Мауритсон — ласкаво каза Булдозера. — Не се сбъдна това, което замисляхме с вас.
Мауритсон поклати глава.
— Странно — рече той. — Нищо не разбирам. Може би ти си усетил с шесто чувство?
— Шесто чувство… — замислено произнесе Булдозера. — Понякога наистина можеш да повярваш в шестото чувство. Само ако Рус…
— Какъв Рус?
— Нищо, господин Мауритсон, нищо. Аз, така, на себе си. Мен ме безпокои друго, При нас дебит-кредит не се покриват! Все пак аз оказах на господин Мауритсон немалка услуга. А той, оказва се, все още ми е длъжник.
Мауритсон се замисли.
— С други думи, господин прокурор, мен няма да ме освободят? — попита накрая той.
— Как да ви кажа. И да, и не. Все пак търговията с наркотици е сериозно престъпление. Ако работата стигне до съд, може да се получи… — Той пресметна на пръсти. — Да, разбира се, осем месеца. И в никакъв случай по-малко от шест.
Мауритсон го гледаше съвсем спокойно.
— Но — гласът на Булдозера поомекна — аз обещах на господин Мауритсон прошка за този път. Ако получа нещо в замяна на това. — Той се изправи и произнесе твърдо: — С други думи, ако ти не кажеш веднага всичко, което ти е известно за Малмстрьом и Мурен, ние ще те арестуваме официално като съучастник. В квартирата са намерени отпечатъци от пръстите ти. А след това ще те предадем отново на Якобсон. А и ще се погрижим да те напердашат хубавата.
Гюнвалд Ларсон погледна одобрително началника на специалната група.
— Лично аз с удоволствие… — той не се доизказа.
Мауритсон не помръдна даже с вежда.
— Добре — каза той. — Имам нещичко на разположение… Ще пипнете и Малмстрьом, и Мурен, пък и не само тях.
Булдозера Улсон се разтопи в усмивка.
— О, господин Мауритсон, това вече е интересно. И какво искате да ни предложите?
Мауритсон погледна към Гюнвалд Ларсон и продължи:
— Дребна работа, даже бебе ще се справи.
— Бебе?
— Да. Само че, ако отново се провалите, не се сърдете на мене.
— Какво говорите, скъпи Мауритсон, защо се обиждате? Вие сте не по-малко заинтересован от нас да ги хванем. Тъй че какво имате в запас? Разказвайте!
— Плана за следващата им операция — безстрастно произнесе Мауритсон. — Времето, мястото и всичко останало.