— Ти познаваш ли Алдор Гюставсон?
— Знам го — Рьон се размърда.
— И още нещо, Ейнар — каза Мартин Бек.
— Какво?
— Нещо важно: ти си разговарял с Кристиансон и Квастму, нали? Когато аз дойдох на работа в понеделник, само единият от тях беше в участъка, а сега не мога да намеря нито един от двамата.
— Как така? Аз ги виках и двамата.
— И какво казаха те?
— Това, което са написали в донесението. Че от минутата, когато са разбили вратата, докато не са си отишли, в жилището са влизали само петима.
— Тоест, те. Гюставсон и двамата, които са отнесли тялото?
— Точно така
— Ти, разбира се, ги попита дали са погледнали под трупа?
— Естествено. Квастму каза, че е гледал. А Кристиансон е предпочел да стои по-надалеч.
Мартин Бек продължи натиска си.
— И според теб Квастму не е казал истината?
Рьон се смути.
"Щом веднъж си казал „а“ — помисли Мартин Бек, не се опъвай, ами кажи и „б“!
Рьон докосна лейкопласта на челото си.
— Не случайно ми бяха казвали, че да не дава господ да попадне човек при тебе на разпит.
— И все пак?
— Нищо, изглежда, че говореха истината.
— Извинявай, но може би ти все пак ще отговориш на въпроса ми?
— Не съм специалист по психология на свидетелите — каза Рьон. — Стори ми се, че Квастму казва истината.
— При теб нещата не се връзват — хладно отбеляза Мартин Бек. — От една страна, допускаш, че в стаята е имало револвер, а от друга страна, считаш, че полицаите са казали истината.
— Щом като няма друго обяснение, тогава какво?
— Не се сърди, Ейнар, аз също вярвам на Квастму.
— Но нали каза, че не си разговарял с него — почуди се Рьон.
— Нищо подобно не съм казвал. Аз разговарях с Квастму във вторник. Но за разлика от тебе нямах възможност да го разпитам човешки, в спокойна обстановка.
Рьон се засегна.
— С теб наистина е тежко да се разговаря.
Той извади от средното чекмедже на бюрото бележник. Прелисти го, откъсна един лист и го подаде на Мартин Бек.
— Вземи, може да ти потрябва — каза той. — Свярд съвсем неотдавна се е преместил тук, на Кунгсхолмен. Разбрах къде е живял преди това, но в този момент ме преместиха. Вземи.
Мартин Бек погледна листчето. Фамилия, номер на къщата, име на улицата — Тюлегатан.
— Благодаря ти, Ейнар.
Рьон замълча.
— Остани със здраве.
Рьон кимна.
Мартин Бек напусна кабинета и излезе от зданието на криминалната полиция. Крачейки бързо по Кунгсхолсгатан, той стигна до Кралския мост, пресече пролива, излезе на Свеавеген по Куигсгатан и свърна наляво.
Нямаше да е трудно да си подобри отношенията с Рьон: ще му каже добра дума, ще го похвали.
Каквото и да се каже, Рьон веднага е схванал, че под трупа би могъл да лежи револвер — твърде важно обстоятелство. Дали Квастму е огледал пода, след като са вдигнали тялото? И ако той не е направил това, какъв смисъл има да го разпитва? Той е обикновен полицай, след него се появява Гюставсон, той е по-старши по чин, криминалист е, така че неговите категорични изводи сваляха отговорността от полицаите.
А ако Квастму не е огледал пода, това променя работата изцяло. След като са отнесли тялото, полицаите са запечатали жилището и са си отишли. Но какво означава в дадения случай „да се запечата квартирата“?
Та нали, за да проникнат в нея, е трябвало да откачат вратата от пантите, като преди това твърде добре са я поразбили. Тъй че запечатването се е свело до това, че полицаите са прекарали едно въженце от рамка до рамка и са закачили стандартното картонче, на което пише, че съгласно еди кой си параграф входът е забранен. Празна формалност, тъй като при желание всеки би могъл да проникне в жилището и да изнесе каквото си пожелае — например огнестрелно оръжие.
Но тук, възникват два въпроса. Първо, излиза така, че Квастму е излъгал умишлено, и при това така изкусно, че е убедил не само Рьон, но и самия Мартин Бек. А Рьон и Мартин Бек съвсем не са новаци и не е толкова лесно да им се объркат главите. Второ, ако Свярд се е застрелял сам, кому е било нужно да крие оръжието? В това няма никакъв смисъл. Както и в това, че покойникът е лежал в стая, която е била здраво заключена отвътре и в която на всичко отгоре не е намерено оръжие.
Както си личи, Свярд не е имал близки роднини. Известно е също, че той не е дружал с никого. Но щом като той не е имал даже познати, на кого е била нужна смъртта му?
Изобщо трябва да се изяснят цяла купчина въпроси. И в частност, да провери още един детайл, свързан със събитията, които са станали в неделя, на осемнадесети юли. Но най-напред трябваше да научи нещо повече за Карл Едвин Свярд.