Бурните събития от сряда съвсем не засегнаха Мартин Бек. Той не чу нищо за банковите обири и за приключенията на специалната група. След посещението във вторник на жилището на Свярд той чак сега за пръв път се отправи към криминалната полиция. Там всички бяха заети с работите си и на никого не му беше до Мартин Бек. Тогава той се упъти към зданието на ЦПУ. И веднага, още в кулоарите, чу слух, който в първия момент му се стори просто смешен. Но след като поразмисли, се разстрои.
Изглежда, имат намерение да го повишат. Да го повишат? И какъв ще го направят?.. Началник на канцелария? Заместник-началник на ЦПУ по бита и хигиената?
Званието комисар от полицията му присвоиха съвсем неотдавна, през 1967 година, и той съвсем не разчиташе на по-нататъшно повишение. Тогава откъде идва този слух? Трябва да има някакви причини. Какви?
Мартин Бек можеше да допусне два мотива.
Първият: искат да го махнат от поста началник на отдел за разследване на убийства. Толкова много искат, че са готови да го засилят нагоре по бюрократичната стълба — най разпространения начин за разправа с нежеланите или откровено неугодни длъжностни лица. Вторият мотив му се струваше още по-правдоподобен. За съжаление той беше и по-унизителен за двете страни. Преди петнадесет месеца Мартин Бек едва не загина. Той беше единственият висш чин на съвременната история в шведската полиция, ранен от куршум на престъпник. Този случай предизвика много шум и поведението на Мартин Бек се изобразяваше като подвиг. Работата се състоеше в това, че полицията по съвсем обясними причини изпитваше остра нужда от герои, ето защо и заслугите на Мартин Бек се раздуваха извънредно много.
И тъй полицейското съсловие получи своя герой. А как трябва да се ознаменува това? Медал му дадоха още преди това. Значи, остава да го повишат.
Мартин Бек беше разполагал с достатъчно време, за да анализира събитията от онзи злополучен априлски ден на 1971 година и отдавна беше стигнал до извода, че тогава е действувал неправилно не само в морален, но и в чисто професионален смисъл. И той разбираше отлично, че до подобен извод са стигнали мнозина от колегите му. Беше получил куршума заради собствената си глупост. И заради това сега се канят да го назначат на по-висока и по-отговорна длъжност.
Цялата вечер във вторник той размишлява по този въпрос, но в сряда, щом влезе в кабинета си на Вестбергале, веднага превключи на делото Свярд. Седнал зад бюрото си, той анализираше с хладна и неумолима последователност материалите от следствието.
Делото, с което сега се занимаваше Мартин Бек, не засягаше професионалното му самолюбие. В неговия отдел процентът на успешните разследвания беше висок; това до голяма степен се дължеше на обстоятелството, че случаите в по-голямата си част не бяха сложни, виновните бързо се предаваха и признаваха вината си.
При това отделът за разследване на убийства беше много добре обзаведен с техника. В това отношение го превъзхождаше само полицията по безопасността, чието съществуване беше почти безсмислено, тъй като тя, както и преди, се занимаваше само със следене на комунистите, затваряйки упорито очите си за разните сортове фашистки организации, и за да не седи съвсем без работа, налагаше й се да измисля несъществуващи политически престъпления и въображаеми заплахи за сигурността на страната. Резултатите бяха смехотворни. Обаче полицията по безопасността представляваше тактически резерв за борба срещу нежеланите идейни течения, поради което не беше трудно да си представи човек ситуация, когато нейната дейност съвсем нямаше да изглежда смехотворна…
Разбира се, отделът за разследване на убийствата имаше и пропуски, понякога следствието влизаше в задънена улица и в архивата влизаше още едно неразкрито дело. Понякога престъпникът беше известен, но не достигаха улики. Понякога ставаше и така: колкото по-примитивно беше насилственото престъпление, толкова по-оскъдни бяха доказателствата.
Делото на Свярд беше къде-къде по-необикновено; Мартин Бек не помнеше нищо подобно в практиката си. На пръв поглед то като че ли трябваше да го възбуди, но той се отнасяше равнодушно към загадките и затова не изпитваше никакво хазартно увлечение. При това изследването, което направи в сряда, седейки в кабинета си, не даде почти никакъв резултат. Данните за покойния, почерпени от обичайните източници, се оказаха крайно недостатъчни.