По лицето й забеляза, че тя се чуди по какъв начин да го задържи, с какво да го съблазни — например с макарони.
Но тя премисли:
— Е, добре, бъди здрав.
— И ти.
Никой от тях не каза „довиждане“.
Докато крачеше към къщи, притъмня.
Мислеше за Свярд.
Мислеше за Рея.
И макар че още не го осъзнаваше както трябва, той усещаше, че се чувствува много добре. Така добре, както отдавна не се е чувствувал.
XXII.
Край бюрото на Гюнвалд Ларсон един срещу друг седяха двама — стопанинът на бюрото и Колберг. И двамата бяха замислени.
На календара, както преди, си седеше листчето четвъртък, шести юли, те току-що бяха излезли от кабинета на Булдозера Улсон, оставяйки началника на специалната група да си мечтае сам за щастливия ден, когато най-сетне ще постави зад решетката Вернер Рус.
— Не мога да го разбера този Булдозер — каза Гюнвалд Ларсон. — Нима наистина има намерение да освободи Мауритсон?
Колберг сви рамене:
— Изглежда, че е така.
— Поне да организира наблюдението му — продължи Гюнвалд Ларсон. — Иначе… Или ти мислиш, че Булдозера държи в запас някаква друга гениална идея?
Колберг поклати глава:
— Не, според мен нещата седят така: Булдозера е решил да пожертвува това, което може да му даде проследяването на Мауритсон за нещо друго много по-важно.
— Например? — Гюнвалд Ларсон сбърчи вежди. — Нима за Булдозера не е най-важно да пипне тази шайка?
— Това е така. Но ти давал ли си сметка, че никой от нас не разполага с такива сигурни източници на информация, както Булдозера? Той разполага с цяла сбирщина от крадци и рецидивисти които му се доверяват изцяло, защото той никога не ги подвежда, винаги си държи на думата. Осведомителите — ето къде е силата на Булдозера.
— Ти смяташ, че той ще се лиши от доверие и от сигурна информация, ако те разберат, че той е устроил проследяване на осведомител?
— Точно така — отговори Колберг.
— Въпреки всичко да се изпусне такъв шанс според мен е невероятна глупост — каза Гюнвалд Ларсон. — На Булдозера няма да му стане нищо, ако проследим незабелязано къде ще се вмъкне Мауритсон и изясним какво си е наумил.
Той погледна въпросително Колберг.
— Добре — съгласи се той. — И на мене ми е интересно да разбера какво се готви да предприеме господин Трезор Мауритсон. Между другото, това Трезор име ли му е или двойно презиме?
— Кучешки прякор — обясни Гюнвалд Ларсон. — Трябва да побързаме, защото могат да го освободят всяка минута. Кой ще започне?
Колберг погледна часовника си, същия като този, който беше попаднал в пералната машина. Не беше ял вече два часа и беше успял да изгладнее. В някаква книга беше прочел, че едно от главните диетични правила за пълни хора е да се яде по малко, но често — и той усърдно изпълняваше втората половина на това правило.
— Започни ти — предложи той. — Аз ще стоя на телефона и щом ти потрябва помощ или смяна — звъни.
Гюнвалд Ларсон стана и закопча сакото си.
На вратата той се обърна.
— Ако Булдозера, ме търси, измисли нещо.
Колберг издържа още две минути, след това слезе в столовата, за да види сметката на поредното диетично блюдо.
Гюнвалд Ларсон не чака дълго. След няколко минути на изхода се появи Мауритсон. След като помисли малко, той се отправи към Агнегатан. Сви надясно, стигна до Хаитверкаргатан и след това свърна наляво. Спря, когато стигна до автобусната спирка на площад Кунгсхолмсторг.
Гюнвалд Ларсон се притаи в един близък вход.
Той разбираше отлично, че му предстои трудна задача. При неговия ръст и телосложение щеше да му е мъчно да остане незабелязан даже в тълпа, а Мауритсон можеше да го разпознае от пръв поглед. Така че не трябваше да пътува с него в един автобус… На отсрещната страна на улицата чакаше свободно такси.
Дойде автобус номер шестдесет и две и Мауритсон се качи. Гюнвалд Ларсон остави автобуса да се отдалечи достатъчно, за да не може Мауритсон да го види през прозореца, и побърза към таксито.
Зад волана седеше млада жена със светли коси и живи кафяви очи. Гюнвалд Ларсон й показа удостоверението си и я помоли да кара след автобуса.
— Ех, че интересно! — разпали се тя. — Навярно следите някакъв опасен гангстер?
Гюнвалд Ларсон не отговори.
— Ясно, тайна. Не се тревожете, аз умея да си държа езика зад зъбите.
Но тя като че ли точно това не умееше да върши.
— Да се движим с такава скорост, че да не надминаваме автобуса на спирките? — попита тя веднага.
— Точно така — процеди Гюнвалд Ларсон. — Само не се приближавайте много до автобуса.