— Ясно, той не трябва да ви забележи. Вие спуснете козирката против слънце и отгоре никой няма да може да ви види.
Гюнвалд Ларсон я послуша. Тя го погледна със съучастнически вид и като видя превързаната му ръка, възкликна:
— Ай, какво ви има? Сигурно сте се сражавали с гангстери?
Гюнвалд Ларсон само изръмжа в отговор.
— Да, полицейската служба е опасна — не преставаше тя. — Но затова пък е увлекателна! Самата аз, преди да седна зад волана, имах намерение да отида в полицията. В цивилната, но мъжът ми беше против.
Гюнвалд Ларсон мълчеше.
— Но и на такситата също е интересно. Както сега например.
Гюнвалд Ларсон се усмихна мрачно в отговор на сияещата й усмивка.
Тя спазваше старателно необходимата дистанция и караше великолепно автомобила, тъй че можеше да й се прости приказливостта.
Независимо че Гюнвалд Ларсон не участвуваше в разговора, тя успя да се наприказва до насита, преди Мауритсон най-сетне да слезе от автобуса на Ерик Далбергсгатан. Освен него не слезе никой друг и докато Гюнвалд Ларсон вадеше пари, кафявооката блондинка огледа Мауритсон.
— Никак не прилича на бандит — разочаровано каза тя. Взе парите и бързо написа квитанцията.
В това време Мауритсон пресече улицата и свърна по Армфелцсгатан. Щом като той се скри зад ъгъла, Гюнвалд Ларсон изтича и видя Мауритсон да влиза в един вход.
Като почака малко, Гюнвалд Ларсон влезе след него. Някъде щракна брава. Той се спря пред списъка на наемателите.
Името Мауритсон веднага му се наби в очите. Той вдигна зачудено вежди. Значи така, Филип Трезор Мауритсон живее тук под истинското си име. А на полицията посочи адрес на Фикергатан, там е известен като Ленарт Холм. Добре се е наредил… В този момент някой извика асансьора и Гюнвалд Ларсон побърза да излезе от входа.
Да пресича улицата беше рисковано — можеха да го видят през прозореца — и Гюнвалд Ларсон, прилепен до стената, се върна до ъгъла на Ерик Далбергсгатан, за да продължи оттам наблюдението.
На ъгъла той престоя четиридесет и пет минути, преди Мауритсон да излезе от входа и да тръгне към него. Гюнвалд Ларсон се скри зад ъгъла и изтича до най-близкия вход. Май не го забеляза…
Мауритсон мина покрай него, загледан направо пред себе си. Той беше в друг костюм и държеше в ръка черно куфарче. Гюнвалд Ларсон изчака и когато той пресече Валхалавеген, внимателно тръгна подире му.
Мауритсон се отправи към метрото, спусна се на перона и се качи във влака, който отиваше към центъра. Гюнвалд Ларсон скочи в следващия вагон.
Те слязоха на Хьоторгет и Мауритсон изчезна в навалицата.
Гюнвалд Ларсон претърси целия перон с очи, но от Мауритсон нямаше и следа, сякаш беше се скрил в земята! И по стълбите не се виждаше. Нима Мауритсон все пак го беше забелязал? Ако беше така, не му е струвало нищо да притича през перона и да се качи във влака, който отива в противоположна посока.
Като се ругаеше за невнимателността си, той се спря пред витрината на един подземен универмаг. Гюнвалд Ларсон разглеждаше мрачно едни италиански велурени чехли, които би си купил с удоволствие, стига в магазина да имаха от неговия размер.
Тъкмо се канеше да излезе от метрото, когато в другия край на подземната зала се появи Мауритсон. Отиваше към изхода; към черното куфарче се беше прибавил и добре опакован пакет. Гюнвалд Ларсон го остави да се изкачи по стълбата и тръгна след него.
Когато стигна до агенцията на гражданската авиация на Свеавеген, Мауритсон влезе в билетната зала. Гюнвалд Ларсон го наблюдаваше скрит зад един товарен фургон на Лестмакаргатан. През големите стъкла се виждаше как Мауритсон отиде до гишето и се обърна към една висока блондинка в синя униформа.
Интересно закъде ли ще пътува? Сигурно на юг, към Средиземно море, а може и по-надалеч, сега мнозина почиват в Африка. Естествено че Стокхолм сега не го устройва — щом Малмстрьом и Мурен разберат, че ги е продал, добро не го чака.
Мауритсон отвори куфарчето, сложи в него пакета, получи билет и го пъхна в джоба на сакото. След като излезе на улицата, той тръгна бавно към Сергелсторг. Гюнвалд Ларсон го изпрати с поглед и влезе в билетната зала. Девойката, която обслужи Мауритсон, търсеше нещо в картотеката.
— Какво ще обичате, моля ви? — попита тя, като продължаваше да се рови в картоните.
— При вас сега беше един господин и аз искам да знам купи ли той билет? И ако е купил, закъде?
— Извинете, но аз не съм длъжна да отговарям на такива въпроси — рече блондинката. — За какво ви е нужно това?