Гюнвалд Ларсон сложи на гишето документа си. Девойката погледна удостоверението, след това Гюнвалд Ларсон и каза:
— Доколкото разбирам, вас ви интересува граф фон Бранденбург? Той си купи билет до Йончьопинг за самолета, който излита в 15.40. До летището ще отиде с автобус. Автобусът тръгва от Сергелсторг в три без пет. Какво, графът…
— Благодаря, нямам повече въпроси — каза Гюнвалд Ларсон. — Всичко хубаво.
Излизайки от залата, той съобразяваше защо, на Мауритсон изведнъж му се прищя да ходи в Йончьопинг. След това си спомни анкетните му данни — ама, разбира се, та той е роден там и там продължава да живее майка му. Ясно, Мауритсон е решил да се скрие при майка си…
Гюнвалд Ларсон излезе на Свеавеген. Той погледна към Сергелсторг — в далечината, наслаждавайки се на слънцето, без да бърза, крачеше Трезор Мауритсон фон Бранденбург.
Гюнвалд Ларсон тръгна в противоположна посока. Трябваше да се свърже с Колберг.
XXIII.
Ленард Колберг пристигна на Арнфелтсгатан, въоръжен с всевъзможни шперцове. Наистина нямаше да е лошо, ако освен това беше се снабдил и със заповед за обиск с подписа на прокурора Улсон. Обаче приятелите не се тревожиха никак от факта, че нарушават реда. Сметката им беше проста: ако в жилището на Мауритсон се намери нещо полезно за Булдозера, той няма да е много придирчив. А ако не намерят нищо — той не е длъжен да знае за нарушението. В това време Мауритсон щеше да е излетял от Стокхолм на юг, вярно не за Африка, но все пак достатъчно далеч, за да могат да работят, без да им се пречи.
Жилището се състоеше от три стаи, кухня, антре, баня и правеше доста прилично впечатление. Обстановката беше доста скъпа, но с известна доза безвкусица.
Влязоха в хола. В ъгъла имаше малък бар.
Като отиде до бара, Колберг отвори вратичките му. Начената бутилка „Перфе д’Амур“, остатъци от шведско десертно, неотворена бутилка с пунш и празна бутилка от джин „Би фитер“.
Прозорецът гледаше към улицата. До стената на другата стая имаше пианино, а в ъгъла радио и грамофон.
— Моля, музикален кабинет — посочи той с ръка.
— Ти можеш ли да си представиш, че тази гадина е седяла тука и слушала „Лунната соната“ — попита Гюнвалд Ларсон.
Той се приближи до инструмента, повдигна капака му и погледна вътре.
— Във всеки случай тука няма трупове.
След като завършиха общия оглед, Колберг си свали сакото и те се заеха за работата, както трябва. Започнаха със спалнята. Докато Гюнвалд Ларсон се оправяше с гардероба, Колберг проучваше чекмеджетата на писмената маса. Те работеха дълго време мълчаливо, докато Колберг най-сетне наруши тишината.
— Слушай, Гюнвалд.
В отговор от гардероба долетя някакъв неразбираем звук.
— Следенето на Рус не даде нищо — продължи Колберг, — Булдозера се разстрои здравата. Не оправда надеждите му, не го доведе до Малмстрьом и Мурен.
Пъшкайки, Гюнвалд Ларсон показа главата си и каза:
— Ако не измисляше сам разни ребуси, нямаше толкова често да се разстройва. Впрочем Булдозера няма дълго време да се измъчва.
Гюнвалд Ларсон се измъкна от гардероба и затвори вратата.
— Няма нищо. Освен ако не се смята купчината безобразни парцали — съобщи той и тръгна към банята.
В това време Колберг се зае със зелено шкафче, което служеше за нощна масичка.
В горните две чекмеджета имаше всевъзможни боклуци: книжни носни кърпички, сметки от ресторанти, химикалки, картичка от чужбина с фукльовски текст: „Водка, жени, легло — какво повече ми трябва. Стис“, счупена запалка и тъп фински нож без кания. Върху шкафчето се търкаляше криминален роман. На корицата каубой — краката широко разкрачени, във всяка ръка по един димящ револвер. „Престрелка в черната яма“…
Колберг прелисти книгата: от нея на пода падна цветна фотография, любителска снимка — на лодкарски кей седи жена в шорти и бяла блузка. На обратната страна беше написано с молив: „Мейя, 1969“. А по-надолу — със синьо мастило и друг почерк: „Монита“.
Той пъхна фотографията обратно в книгата. След това измъкна долното чекмедже — то беше по-дълбоко от другите две и повика Гюнвалд Ларсон.
— Намерих мястото, където държат точилото — каза той. — Или това съвсем не е точило, а някакво най-ново приспособление за масаж?
— Интересно за какво му е трябвало — произнесе Гюнвалд Ларсон. — Съвсем не ми прилича на любител-дърводелец. А може и да го е откраднал отнякъде? Или го е получил като възнаграждение за наркотици?
Той се върна в банята.
Накрая те огледаха кухнята, преровиха всички чекмеджета и шкафове. На кухненската врата висеше халка с два ключа.