— От тавана — рече Колберг, кимайки към ключовете.
Гюнвалд Ларсон ги огледа и добави:
— Или от мазето. Хайде да проверим.
Ключовете не станаха за тавана. Тогава се спуснаха в мазето.
Големият ключ влезе в патентованата брава на огнеупорната врата, зад която започваше къс коридор. Като отвориха дясната врата, те видяха шахтата за боклука.
Насрещната врата беше затворена; зад нея, ако се съди по надписа, се намираше общата пералня.
Късият коридор стигаше до един друг дълъг напречен коридор, от двете страни на който имаше два реда номерирани врати, по които висяха катинари от най-различен вид.
Колберг и Гюнвалд Ларсон намериха доста бързо катинара, на който прилегна по-малкият ключ. В мазето на Мауритсон имаше само два предмета — стара прахосмукачка без маркуч и един голям куфар. Гюнвалд Ларсон погледна в прахосмукачката.
— Празна — съобщи той.
— Затова пък тука не е празно, погледни — отвърна Колберг, който в това време разбиваше бравичките на куфара.
Той вдигна капака и Гюнвалд Ларсон видя четиринадесет големи бутилки петдесетградусова полска водка, четири касетофона, електрически сешоар за коса и шест електрически самобръсначки.
— Контрабанда — каза Гюнвалд Ларсон. — Или търговия на крадени вещи.
— А според мен, възнаграждение за наркотици — възрази Колберг и затвори куфара.
Те излязоха в коридора.
— Какво пък, трудът ни не отиде напразно — направи равносметката Колберг. — Наистина Булдозера няма на какво да се зарадва. Остава само да окачим ключовете на мястото им и можем да се омитаме. Няма какво да правим повече тук.
— Предпазлив мошеник е този Мауритсон — каза Гюнвалд Ларсон. — А може би има и други квартири?
Той замълча, гледайки вратата в края на коридора. Над нея с червена боя беше написано: „ПРОТИВОБОМБЕНО СКРИВАЛИЩЕ“.
— Да погледнем, ако е отворено — предложи Гюнвалд Ларсон. — Просто ей така…
Вратата беше отворена. В него имаше всякакви вехтории.
— Никога не се чувствувам добре в такива помещения — произнесе Колберг. — През войната, когато устройваха учебни тревоги, винаги си мислех какво ли ще стане, ако наистина бомбардират къщата и затрупат скривалището…
В ъгъла стоеше стар сандък с полуизтрит надпис: „ПЯСЪК“.
— Погледни — каза Колберг, — сандъкът за пясъка стои още от войната.
Той се приближи и повдигна капака.
— Дори пясъкът е останал.
— Слава богу, че не е потрябвал — забеляза Гюнвалд Ларсон. — Минахме без бомби. Какво е това?
Той гледаше предмета, който Колберг току-що беше извадил от сандъка.
Зелена американска брезентова торба, военен образец.
Ленарт Колберг отвори торбата и извади съдържанието й.
Смачкана светлосиня блузка. Руса перука. Мека синя шапка с широка периферия. Тъмни очила. И пистолет „Лама автомат“, четиридесет и пети калибър.
XXIV.
През онзи летен ден, преди три години, когато младата жена на име Монита се беше фотографирала на кея с лодките, тя все още не се познаваше с Филип Тразор Мауритсон.
Това беше последното лято на шестгодишния й брак с Петер: есента той се запозна с друга жена и веднага след Коледа изостави Монита с петгодишната им дъщеря Мона. По негова молба тя се отнесе срочно до съда — той бързаше да се разпише с новата си жена, която вече беше бременна в петия месец, когато се оформи разводът. На Монита остана двустайното жилище в Хьокаренген. Петер не претендираше и за детето. Той даже се отказа от правото си да се среща с него; скоро се изясни, че той се е отказал и от задължението си да плаща издръжка.
Монита беше огорчена най-много от това, че трябваше да изостави курсовете, в които се беше записала наскоро.
Тя отдавна чувствуваше какви затруднения й причинява недостатъчното й образование, за което тя нямаше вина. След задължителния девети клас реши да си почине една година, но се запозна с Петер, омъжи се и трябваше изобщо да изостави учението. На следващата година се роди дъщерята. През това време Петер се записа във вечерни курсове и само година преди развода, когато той ги завърши, дойде и нейният ред. Но с развода всички планове се провалиха, тъй като беше невъзможно да се намери бавачка, а даже и да намериш — откъде пари?
Първите две години след раждането на детето Монита си седя в къщи, но щом успя да уреди дъщеря си за през деня при частна възпитателка, постъпи на работа в една фабрика. Тя и преди, почти до самото раждане, работеше на различни места: и в учреждение, и като касиерка на магазин на самообслужване, и продавачка, и фабрична работничка, и келнерка.