Преди Коледа Мауритсон по неволя приповдигна завесата над своята дейност. Коледа е и за мошениците напрегнато време и страхувайки се да не изтърве нещо, той в лакомията си се нае с толкова поръчки, че да се справи с тях му беше невъзможно. И наистина как в един ден да бъдеш в Хамбург за сложна сделка и в същото време да доставиш поръчка на летището „Форнебю“ край Осло? А точно по това време, както обикновено, Монита се канеше да посреща Коледа в Осло и той не устоя на съблазънта да стане негов заместник и куриер. От нея не се искаха никакви смели действия, процедурата за предаване на неговата пратка беше така хитро измислена, че даже беше нелепо да се преструва, сякаш става дума за обикновен коледен подарък. Мауритсон я инструктира подробно и понеже знаеше отношението на Монита към наркотиците, представи работата така, че ставало дума за фалшиви бланки за машинации с пощенски преводи.
Монита не възрази и се справи успешно със задачата. Той й плати пътя, а освен това добави и няколкостотин крони.
На пръв поглед тя би трябвало да е доволна — парите дойдоха леко и твърде навреме. Обаче след като поразмисли, Монита реши да се отнася занапред по-внимателно с подобни поръчки.
Жалко, че не провери пакета: май че Мауритсон все пак я излъга… Не, по-добре да не става повече негов пратеник. Нима е приятно да носиш тайнствени пакети, в които може да има всичко — от опиум до бомба с часовников механизъм.
Мауритсон, изглежда, долови настроението на Монита, защото повече не я помоли да му помага. Но макар че той се отнасяше с нея, както преди, тя започна да открива в него такива черти, каквито преди не беше забелязала. Той я лъжеше често, при това без всякаква нужда, макар че тя никога не го питаше с какво се занимава и не се опитваше да го притисне до стената. Освен това Монита започна да подозира, че той съвсем не е благороден мошеник, а по-скоро дребен шарлатанин, който заради пари е способен на всякакви малки престъпления.
След Нова година те се срещаха все по-рядко, и то не заради прозренията на Монита, а просто заради това, че Мауритсон пътуваше все по-често по своите работи.
Но тя едва ли му беше доскучала, тъй като всяка свободна вечер той предпочиташе да прекара с нея. Веднъж, в началото на март, при него дойдоха гости, някои си Мурен и Малмстрьом, както изглежда, делово познанство. Те бяха малко по-млади от Мауритсон, единият от тях даже й хареса, но повече те, двамата, не се появиха.
Зимата на 1972 година беше нещастна за Монита. Ресторантът стана собственост на друг, новият собственик откри бар, старите клиенти се пръснаха, нови не дойдоха и в края на краищата той уволни целия персонал и инсталира игрални автомати. Монита отново се оказа без работа, сега самотата й тежеше още повече, тъй като Мона прекарваше деня в детската градина, а в събота и в неделя играеше с приятелките си.
Ядосваше се, че не може да скъса с Мауритсон. Впрочем, ядосваше се само тогава, когато го нямаше, защото с него й беше добре и тя се ласкаеше от откровената му любов. Освен това той беше единственият човек, освен Мона, на когото беше необходима.
Понеже нямаше какво друго да прави, Монита започна да ходи от време навреме в жилището на Армфелтсгатан, и то когато стопанинът му отсъствуваше. Харесваше й да поседи там, да почете някоя книга, да влиза от стая в стая, заобиколена от вещи, с които тя никога не можа да свикне, макар че ги беше виждала десетки пъти. Освен две-три книги и няколко грамофонни плочи, Мауритсон не притежаваше нищо, което самата тя би държала в дома си, но въпреки това тук й беше кой знае защо приятно.
Той не й беше дал ключ, тя сама си го поръча. Това беше единственото посегателство срещу неговата независимост и няколко дни тя се измъчва от угризение на съвестта.
Монита се стараеше да не оставя никакви следи след посещенията си и ходеше на Армфелтсгатан само тогава, когато беше сигурна, че Мауритсон не е в града.
През един априлски ден, когато Монита буквално нямаше какво да прави, тя се отправи към Армфелстгатан. Ще поседи в това безобразно, но страшно удобно кресло на Мауритсон, ще послуша Вивалди — току-виж се успокоила.
Мауритсон беше заминал за Испания, очакваше го чак на следващия ден.
Монита окачи палтото и чантата си в антрето, извади от чантата си цигари и кибрит и влезе в хола. Както винаги, чистота и ред. Мауритсон си почистваше сам. В началото на тяхното приятелство тя го беше попитала защо не си наеме чистачка. Той й беше отговорил, че му е приятно да си почиства сам и не желае да се лишава от това удоволствие.