Телефонът наруши лъчезарните мечти на Булдозера. Той вдигна слушалката и почти веднага изкрещя:
— Доведете го, бързо!
Той тръшна слушалката на вилката, плесна с длани и съобщи делово:
— Господа, след малко той ще бъде тук. Готови ли сме?
Гюнвалд Ларсон измърмори нещо; Рьон отвърна вяло:
— Готови сме.
Той разбираше великолепно, че на него и на Гюнвалд Ларсон е предназначена ролята на слушатели. Булдозера обожаваше представленията пред публика, а днешният ден за него безспорно беше празник.
Изпълнителят на главната роля, а така също и режисьор, премести двадесет пъти столовете на другите действуващи лица, преди да остане доволен. Самият той се намести в креслото зад бюрото; Гюнвалд Ларсон седна в ъгъла до прозореца. Рьон — отдясно на бюрото. Столът на Мауритсон стоеше в средата на стаята, точно срещу Булдозера.
На вратата се почука и в кабинета въведоха Мауритсон. Той и без друго нямаше настроение, а сега, като видя каква суровост е изписана на познатите му лица, направо се разтрепери.
Вярно, този, едрият блондин — май че Ларсон му беше името, — се заяде с него още от първия ден, а другият, този с лилавия нос, сигурно от рождение имаше такава мрачна муцуна, но това, че дори Булдозера, който миналия път беше ласкав като дядо Мраз, сега го гледа като вълк — да, това не е добър признак…
Мауритсон седна послушно, огледа се и каза:
— Здравейте.
Понеже не му отвърнаха, продължи:
— В документа, който ми даде господин прокурорът, не се казва, че не бива да напускам града. И изобщо, доколкото си спомням, такава уговорка помежду ни нямаше.
Но като видя какъв поглед му хвърли Булдозера, побърза да добави:
— Но аз, разбира се, съм на вашите услуги, стига да мога да ви помогна с нещо.
Булдозера положи ръце върху бюрото и сплете пръсти. Около минута оглежда Мауритсон и най-сетне заговори с елеен глас:
— Виждате ли — хер Мауритсон бил на нашите услуги. Колко любезно от негова страна. Само че сега е наш ред да му окажем услуга. Ако си спомняте, хер Мауритсон не беше съвсем откровен с нас, нали? И много естествено, че сега го мъчи съвестта. Точно затова и ние се потрудихме, да организираме тази малка среща, за да може хер Мауритсон да облекчи душата си.
Мауритсон гледаше объркано Булдозера.
— Не ме ли разбирате? Може би хер Мауритсон съвсем не изпитва нужда от покаяние?
— Аз… честна дума, съвсем не разбирам за какво трябва да се кая.
— Нима? Но ако кажа, че става дума за миналия петък?
— За миналия петък!
Мауритсон се размърда неспокойно на стола. Погледна към Булдозера, после към Рьон, след това пак към Булдозера, натъкна се на хладния поглед на сините очи на Гюнвалд Ларсон и отъпя. Тишина. Най-сетне Булдозера заговори отново:
— Да, да — за миналия петък. Не е възможно хер Мауритсон да не си спомня с какво се е занимавал през този ден… А? Пък и възможно ли е да се забрави такава печалба? Деветдесет хиляди не са малко!
— Какви деветдесет хиляди? За пръв път чувам!
Явно Мауритсон се перчеше и затова Булдозера продължи вече с твърд глас:
— Естествено хер Мауритсон няма и понятие за какво му говоря?
Мауритсон кимна с глава.
— Може би хер Мауритсон иска да се изразявам по-ясно? Иска ли това хер Мауритсон?
— Много ви моля — смирено каза Мауритсон.
Гюнвалд Ларсон се изправи:
— Хайде, стига представления! Ти знаеш отлично за какво става дума.
— Разбира се, че знае — добродушно рече Булдозера. — Просто хер Мауритсон хитрува, иска да ни покаже, че не е толкова лесно да го разобличим. Така е прието — в началото трябва да се потрудим повече. А може би той просто е срамежлив?
— Когато пееше за приятелите, не се стесняваше — жлъчно отбеляза Гюнвалд Ларсон.
— Точно това ще проверим сега — Булдозера се наведе, пронизвайки с очи Мауритсон. — Значи, ти искаш да се изразявам по-ясно? Добре, слушай. Ние знаем, че през този минал петък си ограбил банката на Хурнсгатан, излишно е да отричаш, ние имаме доказателства. За съжаление не е минало само с ограбването, тъй че сам го разбираш, загазил си здравата. Естествено ти можеш да кажеш, че са те нападнали, че ти изобщо не си искал да убиваш никого, но фактът си остава факт и мъртвият няма да се съживи.
Мауритсон побледня, в основите на косите му заблестяха капчици пот. Той отвори уста, искаше да каже нещо, но Булдозера го прекъсна:
— Надявам се разбираш, че в твоето положение не си струва да извърташ, само ще си влошиш положението. Има само един начин да облекчиш участта си — като престанеш да отричаш. Сега разбра ли ме?